Франция се опитва да овладее най-мащабните ученически протести от десетилетия. Това, което започна като демонстрация в подкрепа на стачкуващи учители в гимназия северно от Париж, прерасна в национална криза.

Стотици училища бяха принудени да затворят, а над 5000 души бяха задържани от полицията, повечето от тях непълнолетни без криминални досиета. Ученици, учители и полицаи бяха ранени. В североизточния град Ланс ученик загуби ръката си, след като вдигна граната, а друг ученик в Тур беше ранен в окото.

Следващото голямо изпитание за правителството се очаква във вторник, когато хиляди хора се очаква да се включат в протестни шествия в различни части на страната.

Какво се случва?

Първоначалният протест в гимназия „Сент-Екзюпери“ в парижко предградие на 21 септември не привлече особено внимание. Учениците се присъединиха към стачкуващите си учители, които настояваха за повече персонал и ресурси.

След като исканията им бяха изпълнени и в училището беше изпратен допълнителен персонал, стачката приключи. Но протестът вече беше дал тласък на по-широко движение.

Според студентския лидер Манес Надел недоволството се е разпространило „като горски пожар“.

„В момента участват безпрецедентен брой училища“, заяви той и добави, че френското министерство на образованието е било „напълно затрупано от кризата“.

Ученици от лицеи в Париж и околностите започнаха да блокират входовете на училищата. Само за няколко дни подобни сцени бяха регистрирани в цялата страна – от Лил на север до Марсилия на юг.

Появиха се кадри на ученици, които палят кофи за боклук, изграждат барикади, влизат в сблъсъци с преподаватели и се противопоставят на полицията. Това предизвика остри спорове за действията на органите на реда, както и за ролята на крайната левица в протестите.

Повече от 100 гимназии са били повредени от началото на протестното движение.

Критиците обвиниха полицията в прекомерна употреба на сила. На един от видеозаписите полицай е заснет да използва захват за главата срещу момиче в Алансон – техника, която вече е забранена със закон.

Защо учениците протестират?

Мащабът и скоростта на протестите изненадаха мнозина, но причините за недоволството се трупат от години.

В центъра на гнева е образователна система, която според много ученици е пренаселена, недофинансирана и страда от хроничен недостиг на персонал.

От години в социалните мрежи се разпространяват видеоклипове от френски училища, показващи класни стаи без достатъчно чинове и столове или отменени часове заради липсата на заместващи учители.

Увеличаването на броя на учениците допълнително изостря проблема. Ръстът на раждаемостта през 2010 г. доведе до повече ученици в гимназиите, които междувременно бяха подложени на години на съкращения на реалното финансиране.

В момента средните училища разполагат с по-малко учители, отколкото през 2008 г., въпреки че броят на учениците е нараснал с около 250 000.

В държавния сектор 70% от класовете са с повече от 30 ученици.

За протестиращите проблемът е прост: те искат образователна система, която да им позволява да учат нормално.

Как реагира правителството?

Според критиците реакцията на правителството е била бавна и неадекватна.

В началото голяма част от вниманието беше насочено към крайнолявата партия „Непокорна Франция“ (LFI) и нейното присъствие на протестите. Партията на Жан-Люк Меланшон защитава правото на учениците да протестират, както и собственото си право да подкрепя демонстрациите.

Паралелно с това правителството постави акцент върху необходимостта от твърда полицейска реакция и върху икономическите щети от протестите. Само в района на Париж нанесените щети по училищата се оценяват на около 7 милиона евро.

Правителството първоначално направи отстъпка по отношение на планирани за 2027 г. такси в техническите гимназии, но впоследствие мярката беше премахната от бюджета.

„Реакцията на правителството беше безотговорна и потвърждава точно защо учениците са ядосани – защото никога не биват чути“, заяви Манес Надел. „Те отговарят само с репресии.“

Протестите ескалират

След ескалацията на насилието в края на миналата седмица правителството насочи значително повече внимание към протестите.

Министърът на вътрешните работи заяви, че ситуацията вече преминава от студентски протести към градско насилие. Само за един ден около 2000 души бяха задържани.

В петък министърът на образованието Едуар Жефрей се срещна със студентски лидери. До споразумение обаче не се стигна.

Непосредствено след срещата студентските организации призоваха за масово участие в протестите във вторник.

Париж е изправен и пред финансова дилема

Възможностите на правителството за реакция са ограничени и от тежкото състояние на публичните финанси.

Кабинетът се опитва да приеме бюджет за 2027 г., който да намали бюджетния дефицит до около 5% от БВП. Това обаче изисква сериозно ограничаване на публичните разходи.

Миналата седмица доходността по 10-годишните френски държавни облигации за кратко надхвърли 5% – най-високото ниво от 2002 г. насам. Протестите допълнително засилиха опасенията за финансовото състояние на страната.

На политическата сцена кризата също има потенциално сериозни последици. Протестите могат да се превърнат в поле за сблъсък между крайната левица и крайната десница в навечерието на президентските избори, докато центристките политически сили губят подкрепа в социологическите проучвания.

За крайната левица студентите са естествен съюзник и потенциален електорат. За правителството те са източник на безредици и натиск за увеличаване на разходите в момент, когато държавата се опитва да овладее финансите си.

Призракът на 1968 г.

Франция има дълга история на студентски протести, които поставят правителствата под огромен натиск.

През май 1968 г. студентските демонстрации прерастват в най-голямата стачка в историята на страната. Един от емблематичните лозунги на движението тогава е: „Бъдете реалисти, поискайте невъзможното“.

Днешните протестиращи обаче твърдят, че не искат невъзможното.

Те настояват за нещо далеч по-базово – училища с достатъчно учители, ресурси и нормални условия за обучение.

И именно това прави настоящата криза толкова трудна за управляващите: зад сблъсъците, барикадите и политическите обвинения стои поколение ученици, което твърди, че просто иска възможност да учи.