Франсоа Байру залага на вот на доверие в опит да прокара бюджетния си план
Франция отново се сблъска с политическа и финансова несигурност, след като премиерът Франсоа Байру обяви, че ще поиска вот на доверие от парламента на 8 септември, съобщава АФП.
Осем месеца след встъпването си в длъжност, правителството на Байру рискува да падне по същата причина като предшественика му Мишел Барние – невъзможност да прокара закон за бюджета на страната.
Планът за икономии на стойност близо 44 милиарда евро среща съпротива както от опозицията, така и от общественото мнение, а на 10 септември са насрочени масови протести с блокади на пътищата.
Президентът Еманюел Макрон ще свика извънредна парламентарна сесия по искане на премиера, за да бъде гласуван вотът на доверие.
Надеждата на Байру е чрез него да се утвърди нуждата от плана за намаляване на бюджетния дефицит.
Реакциите от политическите партии бяха мигновени. От крайнодясната „Национален сбор“ до крайнолявата „Непокорна Франция“, преминавайки през еколозите и комунистите, всички обявиха, че ще гласуват против.
„Да, рисковано е, но още по-рисковано е да не се прави нищо“, коментира Байру на пресконференция, имайки предвид трупащия се държавен дълг.
Лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор определи решението като „саморазпускане“, а Жан-Люк Меланшон от „Непокорна Франция“ отиде по-далеч, настоявайки и президентът Макрон да подаде оставка.
„Еманюел Макрон трябва да си върви. Той е отговорен за кризата“, заяви той.
Лидерът на „Национален сбор“ Марин Льо Пен подчерта, че единственият изход е разпускане на парламента и провеждане на избори.
Според анализатори и социолози решението на Байру „прилича на харакири“.
„Той се опита да предизвика шок сред населението и политическата система, за да демонстрира сериозността на дълговата криза, но може би само насрочи датата на собствената си екзекуция“, коментира за АФП Мужтаба Рахман от „Юрейжа Груп“.
Финансовите показатели добавят напрежение. Френският държавен дълг достига почти 114% от БВП, а бюджетният дефицит е 5,8%, значително над европейския праг от 3%.
В резултат на политическата нестабилност фондовите пазари реагираха отрицателно – основният индекс CAC40 спадна с около 2% в началото на днешната търговия.
Политическата ситуация остава нестабилна след изборите за Национално събрание през 2024 г., когато парламентът се разпредели на три блока без абсолютно мнозинство.
Това прави оцеляването на кабинета трудно, ако опозицията се обедини.
Сред предложените от премиера мерки са премахване на два официални почивни дни, замразяване на социалните разходи и данъчните прагове за 2026 г. на нивата от 2025 г., без корекция спрямо инфлацията.
Призивите за масови протести на 10 септември предизвикаха сравнения с движението на „жълтите жилетки“ през 2018 г., което започна като протест срещу високите цени на горивата и се разрасна в национално движение срещу президента Макрон и икономическите му реформи.
Още новини четете в категория
Свят
20.3 С
20.1 С
20.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
