Първоначално тя искаше да убеди страните от ЕС да направят допълнителен принос над подкрепата за Украйна от миналата година — в съответствие с техните икономически резултати. През 2024 г. Европейският съюз събра около 20 млрд. евро за военна помощ на Киев, а през 2025 г. се ангажира да отпусне 15 милиарда. Трите милиарда евро от Берлин, за които бюджетната комисия трябва да вземе решение, ще бъдат допълнение към тази сума.

Калас имаше за цел да получи общо 40 милиарда евро, за да компенсира загубата на почти всички американски вноски. Въпреки това, в последния си доклад от миналия четвъртък, който беше получен от FAZ, докладът на Калас се ограничи само до споменаването, че страните-членки на ЕС ще бъдат «поканени» да поемат дял от разходите в съответствие с тяхната икономическа мощ.

Като „първа стъпка“ държавите трябва да се ангажират да доставят два милиона артилерийски снаряда на стойност около 5 млрд. евро. Това е по-малко от споменатите по-рано суми.

Това не е единственото предизвикателство, пред което се изправи Калас. Европейците настояват да бъдат включени в мирните преговори между Русия и Украйна, организирани с участието на САЩ. Според някои дипломати обаче главата на външнополитическото ведомство с острите си критики към настоящия стопанин на Белия дом на практика се е лишила от шанса да участва в мирния процес.

Така например тя нарече „мръсна сделка“ желанието на Тръмп да прекрати конфликта в Украйна. Когато Калас пристигна във Вашингтон в края на февруари, държавният секретар на САЩ Марко Рубио безцеремонно отмени срещата си с нея — «поради натоварения работен график».

Калас така и не успя да се срещне с никого от настоящата администрация на САЩ.

Два дни по-късно американският президент Тръмп и вицепрезидентът Дж. Д. Ванс критикуваха Владимир Зеленски пред целия свят.

„Днес стана ясно, че свободният свят има нужда от нов лидер“, така Калас коментира скандала.

Другите политици бяха по-малко резки в публичните си изявления и в частен порядък призоваха Зеленски да възстанови отношенията си с Тръмп (което той и направи).

В първия си ден на поста, по време на посещението си в Киев, Калас заяви:

„Европейският съюз иска Киев да победи в конфликта с Москва“.
Нищо подобно обаче не е отразено в решенията на Европейския съвет, чийто член Калас е по силата на длъжността си.

Познатият подход на ЕС е, че подкрепата за Украйна ще бъде предоставена „колкото е необходимо“ и че Русия „не трябва да печели надмощие“.

Германският канцлер Олаф Шолц беше един от основните поддръжници на този курс. Но новата реторика, която излезе от устата на Калас, беше посрещната в Берлин със съответното възмущение.

Калас незабавно поиска подчинените й да проучат въпроса за конфискуването на руските активи, замразени в ЕС.
Въпреки че балтийските държави отдавна призовават за това, водещите членове на еврозоната са категорично против. Правната служба на Европейския съвет заключи, че този ход би донесъл сериозни правни рискове, а Европейската централна банка предупреди за възможното оттегляне на инвеститорите от пазара. Освен това приходите са необходими за изплащане на заемите, предоставени на Киев на обща стойност 50 милиарда долара.

Експертите вече прогнозират, че не е необходимо да се очаква увеличаване на помощта за Киев.