Не друг, а виконт Франсоа Рене дьо Шатобриан подготвя почвата, върху която да избуи талантът на писатели като Виктор Юго и Алфред дьо Вини. Наричат го „баща на френския Романтизъм”, защото творчеството му има всички белези на художественото течение – от разочарования герой до любовта към природата, от историческите картини до яркия език.

Влиянието на Шатобриан върху френската литература е огромно. Видният писател, политик, дипломат и благородник е роден на 4 септември 1768 г. в Сен Мало, Франция, в семейството на местен аристократ. Заживява в Париж от  1788-а, четири години по-късно се жени за Селест дьо Ла Вин-Бюисон, но остава без наследници.

Политиката не е чужда на писателя. Шатобриан подкрепя идеалите на ултрароялистите и сътрудничи на техния печатен орган „Conservateur”. Бил е сред пълномощниците на конгреса във Верона, министър на външните работи, дипломат в Рим, Берлин и Лондон. Излиза окончателно от политиката през 1830 г. след Юлската революция и се отдава на литературата. Една от най-известните му творби е „Атала”, а критиците определят неговите „Спомени от отвъдното”, публикувани посмъртно, за образец на мемоарния жанр. Умира на 4 юли,преди 170 години.

Предлагаме ви избрани цитати от Франсоа Рене дьо Шатобриан:

„Няма нищо по-поетично от 16-годишно сърце със свежи страсти. Утрото на живота, подобно на утрото на деня, е пълно със светлина и хармония.”

„Докато сърцето съхранява желанията, умът пази мечтите.”

„Младостта е толкова щастлива, защото не знае нищо; старостта е толкова нещастна, защото знае всичко.”

„Славата за стареца е като диамантите за старицата – те я украсяват, но не могат да я направят прекрасна.”

„Истинското щастие струва малко; скъпо ли е, значи е долнопробно.”

„Когато хората не вярват в нищо, те са готови да повярват на всичко.”

„Справедливостта е хлябът за една държава – тя трябва винаги да е гладна за справедливост.”

„Когато свободата изчезне, държавата остава, но родината не.”

„Източникът на злото е суетата, източникът на доброто е милосърдието.”

„Високите цели не се достигат с низки средства.”

„Горите предшестват човека, пустините го следват.”

„Трябва да изразходваме презрението си много икономично, защото нуждаещите се от него са много.”

„Човек не се учи да умира, като убива други.”

„Оригинален писател е не този, на когото никой не подражава, а онзи, на когото никой не би успял да подражава.”

„Ахил съществува само чрез Омир. Махнете изкуството и писането от този свят и ще отнемете цялата му слава.”

„Аристокрацията преминава през три последователни възрасти: възраст на превъзходството, възраст на привилегиите, възраст на суетата. При излизането от първата тя се изражда във втората и угасва в третата.”

„Всяка институция минава през три фази – полезност, привилегия и злоупотреба.”

„Когато хората не вярват в нищо, те са готови да повярват на всичко.”

„Човешката скръб не е вечна, рано или късно изчезва, защото и на човешкото сърце настъпва краят; това е същината на собствената ни нищожност – не сме способни дори дълго да скърбим.”

„Човешкото сърце прилича на дърво, чийто сок лекува рани. Той обаче потича тогава, когато самото то е ранено…”

„Гонейки щастието, хората правят огромна грешка: те забравят, че всичко в тях е обречено на смърт, че на всичко един ден му идва краят. Нека собственото ти блаженство е безкрайно, но рано или късно твоето красиво лице все пак ще се превърне в застинала маска…”

„Уви, във всеки миг някъде по света се копае гроб и се проливат сълзи.”

„Животът не ми отива, смъртта ще ми стои по-добре.”

Борис Белев

ARTday.bg