Срещата на върха на Г-7 в канадския курорт Кананаскис завърши с консенсус, че Иран не трябва да притежава ядрено оръжие, но с видими разногласия относно подхода към Русия и войната в Украйна.
Най-сериозното разделение се оформи около декларацията за Украйна. САЩ, представени от президента Доналд Тръмп, блокираха включването на остри формулировки срещу Русия в общото изявление на лидерите. Вашингтон аргументира позицията си с желанието да запази възможност за диалог с Москва. В крайна сметка острите послания срещу Кремъл бяха включени единствено в самостоятелната декларация на канадския премиер Марк Карни, домакин на форума.
Канада и Великобритания също обявиха санкции срещу т.нар. „сенчест флот“ на Русия – мрежа от над 500 кораба, използвани за заобикаляне на международните ограничения върху руския петрол. Въпреки това председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че няма спешна необходимост от понижаване на действащия таван за цената на руския петрол от 60 на 45 долара, тъй като текущите пазарни условия вече ограничават приходите на Москва.
В кулоарите на срещата не липсваха напрежения. Еманюел Макрон коментира, че Доналд Тръмп е напуснал срещата преждевременно, за да посредничи в конфликта между Израел и Иран – твърдение, което не се прие добре от американския президент. Тръмп отвърна с ирония, че Макрон „никога нищо не разбира“ и настоя Иран да се подчини безусловно. Макрон от своя страна предупреди, че евентуална смяна на режима в Техеран чрез военни действия би довела до хаос.
ЕС междувременно обмисля включване на още 22 руски банки в санкционния списък и насочване на рестрикции към китайски и други чуждестранни компании, които улесняват руската икономика в заобикалянето на ограниченията.
Срещата на Г-7 в Канада показа, че докато Западът остава обединен по въпроса с Иран, позициите по отношение на Русия и бъдещето на войната в Украйна все още са далеч от пълно съгласие.