София има претенцията да бъде европейска столица. Град с история, култура, архитектура и сгради, които би трябвало да бъдат лицето на България пред всеки, който прекрачи прага на града ни.

Но достатъчно е човек да се разходи пеша из самия център, за да си зададе един съвсем прост въпрос, а именно: Кой се грижи за София?

Улиците „Иван Вазов“, „Аксаков“, „Г. С. Раковски“, “Цар Иван Шишман” и други, все по-често изглеждат като пространства, оставени на самотек. Мръсотия, занемарени тротоари, непочистени кофи за боклук и фасади, които вместо да разказват историята на града, са превърнати в платна за безразборни драсканици.

Това не е въпрос на естетически каприз. Това е въпрос на отношение към града, към столицата на нашата държава.

Старите софийски сгради са част от паметта на столицата. Те са архитектурно наследство, което няма как да бъде възстановено, ако бъде оставено да се руши и обезобразява, каквото е в момента.

По този начин градът ни се превръща в сбор от малки компромиси, а малките компромиси накрая дават голямата картина, която е привидно тъжна.

А тунелът между Петте кьошета и НДК?!

Има места в София, през които човек преминава всеки ден и които сякаш са останали извън полезрението на институциите.

Тунелът при Петте кьошета, излизащ към бул. „Васил Левски“ и „Фритьоф Нансен“, е именно един от тях.

Трудно е да бъде описан като приветливо градско пространство. По-скоро изглежда като декор от филм на ужасите – мрачен, занемарен и отблъскващ. Зарязаните трамвайни релси, през които трамвай не е минавал от години, образувалите се кратери в асфалта между тях, явно остават тема табу.

И тук въпросът е прост:

• Това ли е първото усещане, което искаме да оставяме у хората, които се движат през центъра на столицата ни?

София далеч не е само „жълтите павета“. Столицата не свършва там, където започват туристическите снимки. Истинският облик на един град се вижда именно в улиците, по които хората живеят, работят и преминават всеки ден.

 И училищата ли ще оставим така?

 Фасадата на 133. СУ „А. С. Пушкин“ на ул. „Цар Иван Шишман“ също носи следите на безхаберието в София. Едно от емблематичните столични училища не би трябвало да изглежда така. Нито едно училище не заслужава да има такъв облик.

Г-н Терзиев, въпросът не е кой е виновен. Въпросът е кой ще го промени?!

 Разбира се, проблемът с чистотата, графитите, фасадите и поддръжката на сградите не може да бъде решен с едно движение на кметската ръка. Има райони, има общински структури, има собственици на частни имоти, има институции и има закони. Но има и кмет. И когато човек се разхожда из центъра на София, не вижда административната структура на Столична община. Вижда града. Вижда резултата.

 Затова, г-н Терзиев, нека Ви зададем няколко съвсем конкретни въпроса:

 Кога ще бъде почистен този център?

 Кога ще бъдат премахнати графитите от емблематичните сгради?

 Кой контролира състоянието на кофите за отпадъци и пространствата около тях?

 Какви конкретни мерки предприема Столична община за опазването на фасадите на старите сгради в центъра?

 Какво ще бъде направено за тунела при Петте кьошета?

 И най-важният въпрос:

 Кога София ще започне да изглежда така, както заслужава да изглежда една европейска столица?

 Имаме красиви улици. Имаме архитектура. Имаме история. Имаме сгради, които могат да бъдат гордост, но те трябва да бъдат поддържани, защото градът не се пази с лозунги.

 Градът се пази всеки ден – с чиста улица, с непокътната фасада, с работещо осветление, с поддържан тротоар и с усещането, че някой носи отговорност.

 София не трябва да бъде град на контрастите, в който няколко преки са витрина, а зад тях стои занемаряването.

 Г-н Терзиев, центърът на София не е ничий заден двор. Той е лицето на столицата и това лице в момента има нужда не от филтър, а от сериозна грижа.

Стефани Василева, MEDIAMALL

Снимки/видеа: MEDIAMALL