Наричат я най-великата латиноамериканска поетеса. Първата латиноамериканка, носител на Нобелова награда за литература от 1945 година.
„Появяването на такава поетеса като Габриела Мистрал е събитие на епохата, в стиховете ѝ се отразява вечността.
Нейната пьоезия извисява читателя с благородството на мисълта, високите идеали и искреното съчувствие към всеки слаб, страдащ, умиращ”, пише Алфред Ортис-Варгас, американски литературовед.
„Много стихове на Габриела Мистрал звучат като молитва. Понякога в тази молитва извисява глас любовта, понякога, когато в душата ѝ нахлува трагическо видение – отчаяният призив”, допълва Франциско Донозо, чилийски писател и свещеник.
В своята реч поетесата казва, че счита себе си за представител на цялата латиноамериканска култура.
„Нобеловата награда ми е присъдена, защото в стиховете ми звучат гласовете на жените и децата…”
На надгробния камък са издълбани нейните собствени думи: “Народ без художник – това е тяло без душа”.
Представяме ви Габриела Мистрал в няколко цитата:
„Любовта, която заеква и се запъва, често е любовта, която обича най-силно.”
„Трябва да се създава красота не за да се възбудят сетивата, а за да се подхранва душата.”
„Обичай красотата – тя е сянката на Бог на земята.”
„Образованието е може би най-висшата форма на търсене на Бог.”
„Детето не може да чака. Сега е времето, в което костите му укрепват и усещанията му се формират. На него не можеш да отговориш „утре”. Неговото име е „днес”.
„Бог ми даде силата на вълните, която прави всяко препятствие едно ново начало.”
„Не трябва да се използва красотата като претекст за лукс или суета, а като духовно изживяване.”
„Красотата не бива да е опиум, който те приспива, а силно вино, което те подтиква към действия.”
„Ако се провалиш в това да бъдеш истински мъж или истинска жена, ще се провалиш и в това да си артист.”
Източник: ARTday.bg