Малките хора искат да бъдат големи. Но са малки. Затова, за да изглеждат големи, те най-често се катерят върху големи предмети. Или проблеми. Или личности. Именно такъв е случаят с ген. Наско. Цял живот се катери върху нещо джуджето сладко. Драпа, а като стигне горе, пак нищо не вижда, щото пекинезите са така: изскочили големи очи, а зад тях – малък и сгъваем мозък. Щайги, тенът на Иван Костов, соц.прокуратурата, селски доноси от Батин, палети, микрофони… – всичко се ползва за катерене. Важното е малкото дупе да седне нависоко. И да маха с нокти. Щото крачетата му са къси. 

Слушам го преди малко това жалко същество в неравностойно положение, как скача срещу Георги Йорданов. Чак декларация срещу комунизма чете! Социалистическият прокурор чете декларация срещу социализма! Представяте ли си за какъв пигмей-наглец става дума тук?! Толкова е дребен, че сега чак върху комунизма реши да се катери. Без да знае джуджето, че там, където е тръгнал, без кислороден апарат не се ходи, щото ще му колабират дробчета. 

Всъщност, ако бъда честен, уморих се да пиша за джуджета. Стада от джуджета превзеха България през последните няколко декади. Малки, амбициозни провинциалисти с огромни планове, но с мозък и култура колкото кофичка кисело мляко. И затова днес реших, повече да не пиша за политически тамагочита, но пък също така реших съвсем накратко да напиша няколко думи за Георги Йорданов. За да знаят по-младите кой с каква сила виси на нашата изтъркана шведска стена.

Георги Йорданов е един от последните министри на културата, науката и просветата на социалистическа България. Онази България, в която все още имаше култура, наука и просвета, а не в сегашната, в която Ицо Хазарта и Галена чрез “научен опит” се опитват да превърнат от райския газ и селския ритъм политическа платформа, подскачаща в такт от три-четвърти.

Георги Йорданов е роден на 29 май преди 90 години. Софиянци знаят, Атанасов и Мирчев обаче по обективни причини няма как да знаят, че това е единственият мъж в София, който винаги можете да видите спретнат с костюм и вратовръзка, който въпреки огромната мръсотия, която изсипаха върху главата му през последните 30 години, продължава да ходи изправен из Докторската градинка или района около университета. Йорданов е юрист и в продължение на цели 19 години е и народен представител. С него човек може да говори не само за политика, но и за живопис, литература, философия и справедливост. Негови приятели бяха Йордан Радичков, Тончо Жечев, Любомир Левчев, Богомил Райнов и Светлин Русев. Той е носител на орден „13 века България”. Той е българин. А не подлога. 

Обидно е, когато стадата от неграмотни пигмеи рушат паметници. Обидно е също, ако ние позволяваме всичко това. Обидно е и когато лице като ген. Наско, което дори телескопът “Хъбъл” не може да засече на хоризонта на българската история, да си мисли, че може да се катери върху главата на хора като Георги Йорданов. Обидно е също, че предадохме властта в България на подобни джуджета. Обидно е и че стоим в апатия, а не се борим да си върнем държавата.

Затова за мен днес всъщност основният въпрос стои така: с безкултурието и комплексите на джуджета ли си или с България на достойните? Време е за личен избор и решение. На всеки един от нас. Изберете си страна – от щайга с view ли искате да гледате света или от позицията на достойното минало, даващо шанс за едно възможно достойно бъдеще. Всичко останало са глупости. Присъщи единствено на малките хора.

Васил Петев