Гениална музика, любов и гастрономически рецепти – тези три неща напълно характеризират прочутия композитор.

“Дайте ми сметката от пералнята и аз ще я направя на музика”, обичал да казва той.

За него се разказва следният анекдот:

Джоакино плакал само два пъти в живота си – когато за първи път чул Паганини и когато изпуснал чинията си с макарони, полети със сос, измислен от него.

Росини е роден на 29 февруари 1792 г. в Пезаро в семейство на музиканти. От ранно детство проявява своя голям талант, но родителите му са членове на пътуваща оперна трупа и детето не може да учи системно музика. Сериозните му музикални занимания започват на 12 години, когато семейството се преселва в Болоня. През 1813 г., когато създава „Танкред“ и „Италианката в Алжир“, той вече е най-популярният оперен творец в родината си. Мелодии от неговите опери започват да се пеят навсякъде. Стендал пише: „В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон. Това е един композитор, който още няма 20 години.“ За самата премиера на „Танкред“ във Венеция Стендал отбелязва: „Това беше истинско безумие, истински фурор… От простия гондолиер до знатния аристократ всички пееха мелодии от операта.“

През 1815 г. директорът на неаполитанския театър „Сан Карло“ – Барбая, предлага на Росини да стане композитор и диригент на неговата трупа при твърде изгодни условия. Росини приема предложението, като обаче си запазва правото да пише и за други оперни състави. Най-големите му успехи са свързани с неаполитанския период на неговата дейност.

Малко музиканти се радват на неговия успех. На 38 години той има зад гърба си също толкова на брой опери. Съчинява ги с изключителна лекота, редувайки периоди на пословичен мързел и бързина. Някои твърдят, че  създава своето гениално произведение „Севилският бръснар“ само за 12 дни, а по-придирчивите правят корекция – за 19. Самият Росини казва за себе си: „Защо трябва да бързам, като нямам деца?”

Това е не само творческият шедьовър на Росини, а и своеобразен връх в комичната италианска опера. Историята на „Севилският бръснар е твърде интересна. През 1816 г. Херцог Франческо Сфорца Чезарини – импресарио на римския театър „Аржентина”, възлага на Росини да напише опера за римския карнавал. Заради пословичния си мързел  Росини пропуска срока на договора и накрая избира сюжета на комедията на Бомарше „Севилският бръснар”. Смекчава социалните и политически елементи, познавайки гнева на австрийските власти, и въодушевено работи. Но времето не стига и Росини не успява да напише увертюра. Помага му хитростта – той просто прилага увертюра от друга своя опера.

Това ще се повтори многократно в неговите творби, тъй като към 38 опери той има само 22 увертюри. Известно е и много смешно негово писмо до млад начинаещ композитор, в което Росини споделя: ”С „Бръснаря” постъпих по-добре. Не написах увертюра, а използвах встъплението към полусериозната опера „Елизабет – Кралица английска”. Публиката беше във възторг, без да разбере комбинацията.”

На премиерата публиката освирква операта и автора. Но Росини се прибира спокоен у дома. Певицата Джорджи Ригети отива да го утешава и успокоява, но го намира сладко заспал. Оказва се, че освиркващите са били поклонници на вече възрастния композитор Джовани  Паизиело, който е писал опера по същото либрето. Тъй или иначе, на следващата вечер представлението има триумфален успех.

„Севилският бръснар” е най-прочутата опера на Росини. Изключително жизнерадостна, мелодична, пропита е от италианския фолклор и особено от танцувалната тарантела, както цялото творчество на Росини. И до днес тя е сред най-поставяните и любими опери по света. След това Росини създава цяла поредица произведения – „Отело“, „Пепеляшка“, „Крадливата сврака“, „Мойсей в Египет“, „Мохамед II“.

До 1822 г. Росини живее в родината си. След това във Виена и Лондон. В австро-унгарската столица славата му е изключително голяма и съперничи на Бетовен. От 1824 г. Джоакино вече е в Париж. Там става директор на Италианския оперен театър. Росини поднася най-значителното си произведение в областта на сериозната опера – „Вилхелм Тел“, написана в стила на голямата френска опера. Това е последната музикално-сценична творба на 37-годишния композитор.

До смъртта си, близо четиридесет години след това, Росини няма да напише нито една опера. Той ще създаде само няколко църковни композиции, между които прочутата „Стабат Матер“, и поредица албуми с песни и инструментални пиеси с оригинални имена като „Четири закуски и четири десерта за пиано“, „Албум за възрастни деца“, „Няколко дреболии в албума“, „Болкоуспокояваща музика“ .

И още един щрих към гениалния италианец – свири на няколко струнни инструмента и сам дирижира оперите си. Признат от Ференц Лист и Камий Сен-Санс за отличен клавирен изпълнител. Рисува живопис и пише невероятни писма с таланта на писател.

Според музикалната критика неговото творчество представлява нов етап в развитието на италианската опера. Музикално-сценичните произведения на Росини се считат за основата, върху която по-късно италианското оперно творчество ще достигне до своя най-голям разцвет. Музикалният език на гениалния композитор обогатява и обновява италианския оперен стил. Мелодичността на музиката на Росини е недостижима. Той заедно със съвременниците си Белини и Доницети успява да съживи, да вдъхне нов живот на изпадналата в безпътица италианска опера-серия. В сериозните опери на Росини са вложени героични елементи и силна драматичност.

Талантлив, красив, чаровен, елегантен. В живота на Росини жените заемат особено място. За себе си пише: ”Казват, че съм имал успех с жените, нека бъде тъй. И, повярвайте, не на най-глупавите съм се спирал.” Сред неговите завоевания са не една и две певици и светски дами, но и истински принцеси. Росини се забавлява с тях, разменя писма и мисли, пее им забавни арии и се шегува. Драмите и силните чувства не са по вкуса му.

През 1821 г., на върха на славата си, 29-годишният Росини се жени за Изабел Колбран. Тя е със седем години по–възрастна от него. Изабел е талантлива певица и участва в неговите опери. Впрочем тя му донася и 20 000 лири годишен доход, което идва добре дошло, тъй като, както пише Стендал, „до женитбата си с госпожица Колбран клетият Росини, след 13 години непрекъснат труд и без излишни разходи, не можеше да спести нищо за старини. Той никога не се стремеше да живее благоразумно. Бе уверен в гения си, живееше ден за ден и не се замисляше над своето утре, също както и неговите родители“.

През 1830-а, вече на 38, Росини започва роман с Олимпия Пелисие – забележителна фигура във висшето общество, артистичен модел и една от известните любовници на Оноре дьо Балзак. Гласът на Изабел започва да й изневерява и на 42 години тя се отказва от пеенето. Здравето й се влошава от вероятно заразяване с венерическа болест, а хазартът я кара да продаде наследствените имоти от баща й. Вече нищо не свързва Джоакино и Изабел. През 1837 г. те се разделят, но Росини продължава да я поддържа финансово.

Вече е икона в музикалния свят и е сложил финалния акорд на семейство Росини.  В едно свое писмо до Изабел той споделя: „Много по-интересна от музиката, любезна Изабел, е изобретената от мен чудесна, несравнима салата. Вземете съд, налейте в него провансалско масло, добавете английска горчица, френски оцет, малко лимонов сок, пипер и сол, добре разбъркайте всичко това и смесете със ситно нарязани трюфели.”

Горчивите моменти в живота си този велик италианец лекува с гастрономически утехи. Девизът му е : „Моето отчаяние винаги отстъпва пред апетита.“ Когато операта му „Кир във Вавилония“ се проваля с гръм и трясък, той поръчва торта във вид на потъващ марципанов кораб сред вълни от крем, кръщава я с ирония „Кир“ и черпи с нея приятелите си.

В Париж е издадена книгата „Росини и грехът на лакомията“.  В нея са публикувани около 50 рецепти, измислени от него: Салата Фигаро от варен телешки език, канелони а-ла Росини, световно известното Турнедо Росини. Съществува легенда как това изумително ястие е получило името си. Росини настоявал да му се приготви поръчаното блюдо под негов личен контрол и принудил прочутия шеф Огюст  Ескофер да готвят в едно помещение. Когато готвачът се възмутил от наложения контрол, Росини възкликнал: „Щом е така, обръщай гръб!“ И така станало „Турнедо“.

Няколко велики кулинари са посветили на Росини свои шедьоври: Яйца шапот а-ла Росини, Кокошка а-ла Росини, Филе от камбала а-ла Росини. Не е забравен и Фигаро, неговият безсмъртен персонаж – на името му са наречени нежни Пастичини (пастички). А на операта „Вилхелм Тел” е кръстена ябълкова торта, приготвена по случай премиерата на творбата и украсена с ябълки, захарна стрела и захарен арбалет. В Пезаро, родния му край, сервират пица Росини, с плънка от яйца и майонеза.