След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. светът се оказа обединен за известно време около принципите и ценностите на либералния ред, характеризиращ се с американско господство, разпространението на пазарните икономики и демокрацията.Тази „идилия“ беше брутално разрушена на 11 септември 2001 г.: като атакува Съединените щати на тяхна собствена земя, Ал Кайда наруши предполагаемото табу за имунитет на всяка суперсила.Нито Съединените щати, нито либералният свят успяха да се възстановят истински и трайно от този удар.Обратното броене започна.

В продължение на двадесет години ехото на западното господство все още съществуваше, но в същото време Западът постепенно загуби своята легитимност в очите на останалия свят.

Икономическото богатство, колосалните военни бюджети, институционалните привилегии (контрол върху международните финансови институции и долара) и безусловната подкрепа на европейските страни, скриваха възхода на конкурентни сили като Китай, враждебността на Русия и нарастващото недоволство на страните от Юга.

И изведнъж събитията започват да набират скорост.

Провалът на САЩ в Афганистан през август 2021 г. беше последван от поредица от мини-шокове: дипломатически инциденти между Гърция и Турция, вълна от преврати в Сахел, увеличаване на броя на нахлуванията на китайски самолети във въздушното пространство на Тайван и др. Руската офанзива в Украйна през февруари 2022 г. се превърна в повратна точка, точка от която няма връщане назад. Все още доминиращ, Западът започва да разбира, че светът се движи нанякъде без негово участие. Кървавото нападение на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г., хаотичният и убийствен отговор на Тел Авив, опасенията на повечето арабски правителства пред лицето на палестинското обществено мнение и разединената реакция на западната дипломация потвърждават несигурността на международния баланс и несигурността на по-нататъшното развитие. Неконтролираните международни намеси в продължителната гражданска война в Сирия ясно демонстрират хаоса, който настъпва. Регионалните играчи (Турция, Иран) са въвлечени в борбата, а четири от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН – Русия, САЩ, Великобритания и Франция – косвено влизат в конфронтация, спомагайки за подкопаване на глобалната структура за сигурност.

Руската спецоперация в Украйна се превърна в необратима точка

Няколко етапа се завършват едновременно, което придава на този период характер на историческа повратна точка: етап, започнал през 1945 г. със създаването, благодарение на консенсуса на водещите сили, на многостранната система на ООН.

Етап на „неолибералната глобализация“, която започна през 80-те години на миналия век и беше наложена на доминиращите континенти. Геополитическият етап, започнал с края на Студената война. А може би и завършването на етапа, започнал след 1918 г. с преначертаването на границите в Централна и Източна Европа и Близкия изток. Разривът между петте постоянни членки вече на практика се случи: няма консенсус нито за Сирия, нито за Украйна, нито за Китайско море, нито за Палестина, нито за Сахел. Надпреварата във въоръжаването е възобновена.

За разлика от предишните „трескави атаки“ изглежда, че цялата планета се пробужда и освобождава от историческите ограничения, което означава, че повечето държави вече могат да изразят своята позиция, без да се придържат към традиционни съюзи или връзки. Въпреки че две резолюции на ООН, осъждащи офанзивата на Русия в Украйна, получиха много широко одобрение (сто четиридесет и един гласа на 2 март 2022 г., сто и четиридесет на 24 март), редица страни се въздържаха (35 и 38) или не участваха в гласуването (11, след това 9), повечето от тях са африкански държави. Придобитото отново единство на Запада е съчетано с относителната му самота, казва ливанският дипломат Гасан Саламе. „Навсякъде има изненадваща смесица от сдържаност, непоследователност, неразбиране, безразличие, болезнена радост и понякога откровена враждебност“ (туит на 30 март 2022 г.).

Статуквото вече не се поддържа, както се вижда от Украйна, анексирането на Нагорни Карабах и атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. Светът преминава през фаза на разединение: разширяването на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) от пет на единадесет държави и стремежът на някои от неговите членове и други средни държави (Етиопия, Полша, Турция, и т.н.) да играят централна роля. В тази голяма игра на карти Франция, както и всички други членове на Европейския съюз, трудно се ориентира, попадайки в капана на „карикатурното мислене“, което не й позволява да играе по-фина игра, която да отговаря на нейните интереси.

Когато нещата станат трудни, понякога има изкушение да се започне война.Но играта току-що започна.Победителите и губещите от тази историческа повратна точка предстои да бъдат определени.Мирът все още може да триумфира.Според бившия френски външен министър Юбер Ведрин “светът се намира в ситуация, сравнима с това, което би бил през 19 век без Виенския конгрес”, когато водещите сили от онова време разпределят ролите си въз основа на ясни правила.Този момент неизбежно ще дойде.Важно е да се подготвим за него със знания и разбиране, като оставим господстващото днес разделение на черно и бяло.

Автор: Ан-Сесил Робер; Източник: monde-diplomatique.fr

Превод и редакция: opposition.bg