„Аз съм земен актьор, моята игра мирише на земя. Всяка една роля е като нова любов. Нова любов, която почваш. Нали знаеш – в новата любов се хвърляш с главата надолу.“
„Благодаря ви, хора, които мислите за мен, които ме обичате. Трябва да знаете, че за да ме обичате и аз ви обичам. Обичам публиката. Няма лоша публика. Има лоши актьори, има лоша драматургия. Но лоша публика няма. Обичам ви, от сърце ви казвам, че ви обичам. Това е.“
„Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко, или веселичко, си спомните за оня стар господин…“
Георги Калоянчев
През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева, пише artday.
През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в “Буря” на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.
110 години на българското кино (ПРОГРАМА).
Дебютира в киното с филма „Утро над родината“ (1951) – в ролята на циганчето Сали е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли.
Точно в този период Калоянчев преминава от Народния театър в трупата на скоро създадения Сатиричен театър.
Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990).
През 1990 г. по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-е.
Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор всенароден любимец от близо половин век.
Отива си от този свят на 18 декември 2012 г.
Каналът за култура и образование на обществената телевизия БНТ 2 ще предложи селекция от някои от незабравимите роли на Георги Калоянчев – всяка делнична вечер от 13 януари до 17 януари от 20:30 ч. зрителите ще могат да си припомнят телевизионната постановка "Вестникар ли?" (понеделник), комедията "Кит" (вторник), мюзикъла "Криворазбраната цивилизация" (сряда), "Роялът" (четвъртък) и "Карнавалът" (петък).