Америка се управлява предимно от възрастни мъже. Най-близкият до ума пример е държавният глава Джо Байдън. Който догодина през ноември ще се кандидатира отново за президент на 81-годишна възраст. Вероятният му конкурент за мястото в Белия дом ще бъде 78-годишният Доналд Тръмп. Средната възраст на членовете на Сената и Камарата на представителите. Също е значително по-висока от средната възраст на американското население (38,9 г. към 2022 г.).
Действащият президент е известен със своите по-малки или по-големи гафове. Които – макар и да не са твърде сериозни – дават основателна причина както на политическите му противници. Така и на поддръжниците му да се съмняват в лидерските му способности. Дали ще заяви, че Путин губи „войната в Ирак“, ще нарече британския премиер Риши Сунак „господин президент“. Ще завърши призива си за по-строга регулация на притежанието на оръжие с „Бог да пази Кралицата, човече!“. Или ще обяви по време на реч в Ханой, че „ще си ляга да спи“ – освен усмивки и подигравки. Тези неадекватни реакции поставят и притеснителния въпрос дали Байдън е годен да участва в изборите за втори мандат.
Президентът далеч не е единственият символ на остаряващия политически елит на САЩ. В края на юли републиканският лидер в Сената Мич Макконъл (81 г.) необяснимо „замръзва“, докато говори пред репортери в Конгреса. Замлъква по средата на изречение и остава втренчен в продължение на двайсетина секунди, преди да бъде отведен от свои колеги. След 15 минути се връща, успокоява журналистите, че е добре, и продължава да отговаря на въпросите им. От офиса му заявяват, че възнамерява да изкара пълния си мандат до 2026 г.
Сред по-възрастните от Макконъл американски политици са Чък Грасли (90 г.), Даян Файнстайн (90 г.) и Бърни Сандърс (82 г.). Всички те са сенатори – Грасли е републиканец, а Файнстайн и Сандърс са демократи. През февруари Даян Файнстайн обявява, че повече няма да се кандидатира за Сената. Но въпреки че изпитва очевидни затруднения да изпълнява задълженията си. Не иска преждевременно да се откаже от мястото си. Случаят „Файнстайн“ подчертава важната роля на Congressional Aides. Сътрудниците, асистентите и съветниците, с които се обграждат сенатори, конгресмени и президенти. Естествено е сенаторите да зависят от своя персонал, но при Файнстайн става дума за проблеми с паметта. Които показват, че от години тя практически е неработоспособна без помощта на своите служители. Както пише „Ню Йорк Таймс“, те бутат нейната инвалидна количка. Напомняте й кога и как да гласува и се намесват, когато е объркана.
Подобна зависимост на властимащите от техните сътрудници може да създаде впечатлението, че страната не се управлява от излъчени на избори представители на гражданите, а от бюрократи. Тази представа за политическия живот във Вашингтон със сигурност не подсилва доверието в демокрацията на САЩ. От друга страна, като се имат предвид лапсусите и дефицитите на американския президент. Всъщност може би е добре, че е заобиколен от съветници.
Геронтокрацията в САЩ обаче има и преки политически последици. Държавните и правителствени ръководители взимат решения за бъдещите поколения. Които ще трябва да се справят с последствията от тези решения. Може би е наивно да се смята, че по-млади политици биха били по-склонни да се захващат с решаване на глобалните проблеми. Отколкото политиците на пределна възраст. Които по понятни причини дори няма да се сблъскат с потенциално катастрофалните резултати от тях. Но някак е по-вероятно едно по-младо поколение политици да се заеме с тези кризи, а не поколението, чиито политически схващания са застинали в традицията на противопоставянето от Студената война, и затова се занимават с Русия и Китай.
Факт е, че по-младите политици, които поставят под съмнение този светоглед и произтичащия от него дневен ред, в най-добрия случай биват осмивани, а в най-лошия – изтиквани в кьошето. Дори сред демократите. Показателно в това отношение е, че през първите две години от управлението на Байдън политическото влияние на такива личности от перифериите на партията като конгресмените прогресисти около представителката на крайната левица Александрия Окасио-Кортес, наричащи себе си The Squad (англ. взвод, бригада, команда), непрекъснато намалява. И едва след като на междинните избори в Камарата на представителите републиканците постигат макар и крехко мнозинство, гласовете им отново започват да добиват популярност сред техните колеги, но това се дължи единствено на обстоятелството, че насочват критиките си срещу републиканците. Изглежда администрацията на Байдън не вижда особена полза от младите си попълнения в Камарата на представителите. Според публикувана през 2022 г. книга на двама репортери от „Ню Йорк Таймс“ президентският съветник и бивш конгресмен Седрик Ричмънд дори определя Александрия Окасио-Кортес и колежката й от The Squad Рашида Тлайб като „шибани идиоти“ (fucking idiots). Цитиран е и друг близък сътрудник на Байдън – Стив Рикети, който обяснява, че проблемът с левицата е, че те не разбират, че са загубили. Прозрението, че мантията на властта никога няма да бъде предадена на „прогресивните демократи“ (или „демократическите социалисти“) може и да е вярно, но защо все пак американските избиратели като цяло капитулират пред геронтокрацията?
Теоретично населението на САЩ е изправено пред политическа смяна на поколенията – към 2020 г. поколенията „У“ (Милениълите) и „Z“ вече са на прага да станат най-голямата група гласоподаватели. Но за да може човек да гласува в САЩ, той трябва да се регистрира предварително. И тази процедура сякаш е по-близка и естествена за по-възрастните избиратели, които се чувстват по-дълбоко свързани с партиите. В резултат реалните избиратели вместо да стават по-млади, стават по-възрастни. Средната възраст на регистрираните избиратели например нараства от 44-годишна през 1996 г. на 50-годишна възраст през 2019 г., а през 2020 г. 52% от регистрираните избиратели са на 50 и повече години спрямо 41% през 1996 г. На междинните избори през 2022 г. най-големите дялове регистрирани избиратели са над 55 години (74,4% от 55-64 години, 77,9% между 65 и 74 години и 76,6% над 75 години), докато делът на най-младите – между 18 и 24 години е едва 49,1%.
Съществуващата система следователно се радва на повече популярност сред възрастните гласоподаватели, които респективно споделят възгледите на своите връстници в политиката. По-малкият дял на младите гласоподаватели е твърде вероятно да се дължи на липсващия им ентусиазъм от една двупартийна система, доминирана от стари хора, която е пуснала толкова дълбоки корени, че отделният сенилен конгресмен или сенатор изобщо няма значение сам по себе си. Дори едва ли решаващият въпрос е именно възрастта на кандидатите, а по-скоро дали обещанията им за истинска политическа промяна са надеждни. Впрочем това е и причината през 2020 г. повечето млади хора да предпочетат Бърни Сандърс пред Джо Байдън. В този смисъл притеснително е не толкова господството на престарелите политици в САЩ, колкото наличието на политическа система, която не позволява никакви реални структурни промени.
Американската хегемонна система е изградена върху идеологията на Студената война, така че е съвсем логично да бъде управлявана от нейните „студени“ воини. Поне докато все още са живи. Дали новата Студена война с Китай е в състояние да произведе сходна идеология или във фокуса на политическия елит в САЩ все пак ще влязат действителните глобални проблеми остава да видим. Времето тече.
Автор: Христо Василев, MEDIAMALL