Гласът на една епоха: Белла Ахмадулина и нейната самотна поезия

10/04/2025 21:46 от Николай Самоковски

гласът една епоха белла ахмадулина нейната самотна поезия

Руската поетеса Белла Ахмадулина – легендарна фигура на съветската и постсъветската литература – оставя зад себе си лирично наследство, гражданска доблест и живот, белязан от любов, бунт и самота.

Ахмадулина е наричана в Русия „глас на епохата“. Както много други ярки личности на изкуството и литературата в някогашния Съветски съюз, тя има сложна съдба. Баща ѝ е татарин, бил е заместник-министър, майка ѝ е с италиански произход, работила като преводачка в КГБ.

Белла (Изабелла) Ахатовна Ахмадулина идва на белия свят на днешния ден, 10 април, през 1937 година. Още 16-годишна започва да публикува стихове, а през 1957 г. вече е обект на критика във в. „Комсомолская правда“.

Била изключена от Литературния институт „М. Горки“, защото отказала да се включи в обругаването на писателя Борис Пастернак, когато той получава Нобелова награда за романа „Доктор Живаго“. По-късно я възстановяват и завършва през 1957 г.

Първата ѝ книга с поезия излиза през 1962 г. и прави изключително впечатление с изискания стил, лиричния драматизъм и особено – с връзката с традициите на руската поезия. През 60-те години участва в много популярните тогава поетични рецитали – често в огромни зали и на стадиони – заедно с Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Роберт Рождественски.

Поетесата е легендарна със своята работоспособност – пише стотици стихове, поеми, преводи, десетки книги. В СССР и в Русия е призната за жив класик. Пише писма в защита на Андрей Сахаров и Александър Солженицин, но го прави от особена „самотна гражданска позиция – по-скоро печална, отколкото дръзка“.

Има четири брака. Тя е първата жена на писателя Евгений Евтушенко, а след това последователно се омъжва за писателя Юрий Нагибин, балкарския поет Кайсън Кулиев (от коренното население на Кабардино-Балкария в Северен Канказ) и театралния художник Борис Месерер.

Снимала се е в киното, писала е сценарии за филми. Превеждала е грузински поети. Поетесата умира през 2010 година. Тялото ѝ е погребано в Новодевичето гробище.