Един от най-големите пороци в този живот е да нямаш работа. А аз харесвам пороците. Всичките. Дори и онези, за които вие не може да се сетите в момента. Не парадирам с този факт, а само обяснявам, защо тази вечер реших да гледам телевизия. Защото аз съм един порочен тип, всъщност.

Първо попаднах на Лора Крумова. Нея няма как да я изпусне човек. По обективни причини. В Лора няма нищо порочно, но пък както отдавна предполагах, това че топката е голяма не значи задължително, че тя лети високо. Дори по-често се случва големите топки да летят ниско, щото гравитацията е маматасиджаса.

Но! Докато гледах как голямата топка лети ниско в ефира, си помислих, че един от малкото хора които тази топка не може да удари е Слави Трифонов. Не само защото е висок, ами и защото именно той го е измислил този бизнес, който Лора днес се опитваше да продаде на аватара му Тошко. А бизнесът е: Това, че се държа като селянин, не значи на 100 процента, че съм селянин. Аз съм енигма.

By the way, Слави изкара много пари по тази схема. Да превърнеш негатива в конвертируем продукт, а Плевен в център на вселената, не е лесна работа.

Но, да се върна на Лора. И на Тошко. Който между другото размаза Лора. Или пък тя се саморазмаза, това вече е въпрос на по-дълъг разговор. Според мен Лора днес проведе един достоен разговор за вестник “Шок”. Толкова високо летеше топката. “Ама вие за кво си говорихте с Пеевски?”, пита Лора Тошко, а аз се сещам, че може би заради вятъра вчера, щипките за простиране на леля Вера от горния етаж не са издържали и затова килотите й са залепнали на прозореца ми, което пък от своя страна поражда едно константно безпокойство в мен, че е много възможно най-накрая да се окаже, че жълтият цвят всъщност е секси.

Въобще, ако обобщя, след това интервю помислих, че съм развил остър хепатит. Толкова жълт бях. Тая, Лора, не я знам как издържа в тази жълтеница! Не журналист, а машина!

Както и да е! Смених канала. Реших да чекна кви ги върши конкуренция. Не случайно използвам тази дума, щото да пуснеш нещо по-извратено, от ниско летящата голяма топка, не е лесна работа. Оказва се обаче, че Жени Марчева също е една порочна мадама. Абе, харесвам я аз тази женица, ей, не се шегувам! С тези речни перли в ушите и с това невероятно умение да гледа ококорено и вярващо Евтим Милошев, няма как да умре от глад тази пухкава барбаронка. Щото на Евтим пък, животът му е като мустаците: разделен е на абзаци в различни цветове. Човекът, който стана известен с това, че разказваше най-тъпите вицове в национален ефир, днес напада Слънчев бряг, бате. Ама, има логика, ако се замислите. И тя все се върти около думичката “тъп”. Как въобще е възможно, този толкова автентичен български възрожденец, Евтим, да бъде министър?! Според мен той е създаден за нещо много по-голямо! Нещо като Радецки, например, ама на електричество. С фотоволтаик вместо комин. На главата.

Не знам, но мисля, че е време проф. Кантарджиев да вземе отношение по случващото се в ефира. Очевидно е, че има епидемия. От жълтеница. И са засегнатите предимно лица от най-високото ниво на публичния интерес! А това, поне според мен, е пряко свързано с националната сигурност. ДАНС би трябвало да се самосезира. Веднага! Щото, вижте, не може да си позволим да загубим бетонени платформи като Лора и Евтим. Как ще го живеем този живот без фундамент, а?! Пък, от друга страна, тя жълтеницата се лекува. С много време, разбира се, но пък ние все едно за никъде не бързаме.

Ох. Възрастен съм вече. След няколко месеца, ако е казал шефът на Баце и Гешев, ще стана на 50. Време е да променя начина си на живот. Колкото и да съм луд по пороците, вече е крайно време да огранича някои от тях, щото иначе просто ще умра. Я от хепатит, я от инсулт, я от превъзбуда. Ще трябва да спра да гледам телевизия. Просто няма как. Дори май помня, че още преди години един доктор ми го беше предписал. Каза ми още да си намеря и някаква работа. Ама, чак пък толкова…Струва ми се ту мач! Това, че харесвам Лора, все пак не ме прави луд! Нали така? Или бъркам?

Васил Петев