Битката за наследник на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш навлиза в решаваща фаза.
Днес 15-те членове на Съвета за сигурност ще проведат второ неофициално гласуване за кандидатите, докато паралелно се задълбочава спорът между САЩ и Русия и председателя на Общото събрание Аналена Бербок за правилата и прозрачността на процедурата.
По информация на дипломатически източници членовете на Съвета за сигурност ще се съберат около 17 часа българско време за тайния вот.
Очаква се процедурата да премине през още няколко подобни кръга, които постепенно да покажат кой от претендентите успява да събере най-широка международна подкрепа.
За да бъде препоръчан от Съвета за сигурност за поста, кандидатът трябва да получи поне девет гласа. Особено важна обаче е подкрепата на петте постоянни членки – САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция.
Те разполагат с право на вето и това означава, че дори претендент да събере необходимите девет гласа, кандидатурата му може да бъде блокирана от която и да е от петте държави.
След като Съветът за сигурност се обедини около определено име, то се изпраща за формално одобрение от 193-членното Общо събрание на ООН. Именно този вот представлява последната официална стъпка преди назначаването на новия генерален секретар.
В момента в надпреварата участват осем претенденти. Според дипломатически източници най-силна подкрепа при първото неофициално гласуване е получила костариканският дипломат Ребека Гринспан.
Сред останалите кандидати са генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси от Аржентина, бившият президент на Сенегал Маки Сал, постоянният представител на Гаяна в ООН Каролин Родригес-Биркет, бившият председател на Общото събрание Мария Фернанда Еспиноса от Еквадор, бившият президент на Чили Мишел Бачелет, угандийският политик и дипломат Олара Отуну и еквадорският дипломат Ивон Баки.
На фона на гласуването се разраства и спорът около ролята на председателя на Общото събрание Аналена Бербок.
САЩ и Русия я обвиняват, че излиза извън рамките на своите правомощия и се намесва в процес, който по установените правила е от компетентността на Съвета за сигурност.
Руският посланик в ООН Василий Небензя заяви, че Москва е „разтревожена от ролята, която председателката на Общото събрание се опитва да си придаде“.
Само ден по-рано американският посланик Дженифър Лочета също разкритикува Бербок, обвинявайки я в „превишаване на правомощията“.
В основата на спора стои настояването на Бербок процедурата да бъде по-открита и прозрачна. Тя иска изборът на нов генерален секретар да бъде „прозрачна, приобщаваща, структурирана, навременна и надеждна“.
В изпълнение на установената през последните години практика през юли Бербок организира публичен форум в Общото събрание, на който кандидатите представиха позициите си и отговаряха на въпроси за бъдещето на ООН и основните предизвикателства пред организацията.
Председателят на Общото събрание настоява още Съветът за сигурност да не разглежда кандидатури на претенденти, които не са участвали в публичния диалог.
Именно това изискване предизвика остра реакция от страна на Вашингтон и Москва. САЩ подчертават, че Съветът за сигурност има право самостоятелно да разглежда кандидатури, включително на хора, които не са се включили в публичния процес, организиран от Бербок.
Така първоначалният спор за прозрачността на избора постепенно прерасна в по-съществен конфликт за границите на правомощията между Общото събрание и Съвета за сигурност.
Мандатът на Антониу Гутериш изтича на 31 декември 2026 г. Новият генерален секретар трябва да поеме ръководството на ООН в началото на 2027 г., след приключването на процедурата в Съвета за сигурност и последващото формално одобрение от Общото събрание.






