Според бившия финансов министър без действия до края на март институциите ще се окажат без законова рамка за разходите, а дебатът за изборните технологии отвлича вниманието от реалните проблеми.
Още преди евентуални предсрочни парламентарни избори България рискува да остане без действаща бюджетна рамка и без ясни правила за публичните разходи. За това предупреди Владислав Горанов в интервю за bTV.
Краен срок и риск от правен вакуум
По думите на Горанов на 31 март изтичат всички разпоредби, които уреждат как държавата може да харчи средства през 2026 г. Ако до тази дата парламентът не вземе решения, институциите ще се окажат в правен вакуум. Според него Народното събрание трябва да реагира незабавно, независимо от политическата нестабилност и разговорите за предсрочни избори.
Бившият финансов министър определи приемането на удължен бюджет като грешка. По думите му именно затова от ГЕРБ са поискали допълнително време, за да внесат редовен бюджет за 2026 г., който следващо управление да може да актуализира при необходимост. Това, според него, би осигурило повече предвидимост за държавните финанси.
Дефицитът и спорът за „счетоводното творчество“
По отношение на бюджетния дефицит Горанов заяви, че предварителните данни за 2025 г. сочат нива между 3,14 и 3,16% от БВП. Ако обаче се извадят допълнителните разходи за отбрана, дефицитът би паднал под прага от 3%.
Така той отговори задочно на критиките на Симеон Дянков, който говори за „счетоводно творчество“ в бюджета. Горанов отхвърли тези обвинения, като подчерта професионалния си опит и образование в областта на счетоводството.
Избори, технологии и политически фокус
Горанов коментира и политическата обстановка, като определи 29 март като „оптимална дата“ за провеждане на избори. Според него възстановяването на доверието в изборния процес е ключово, но промените в изборните технологии в последния момент крият сериозни рискове.
Той изрази подкрепа за идеята за сканиращи машини, които позволяват физическа проверка на вота без възможност за подмяна, като даде пример с практики от тотализатора. В същото време подчерта, че машинното гласуване е било дискредитирано още на изборите през 2021 г. и не бива да се превръща в централен политически дебат.
„Когато няма идеи и политики, започва да се говори за технологии“, заяви Горанов и добави, че в повечето европейски държави подобен спор изобщо не съществува.
Протести, управление и президентският фактор
Бившият министър призна, че общественото недоволство има легитимни основания. В същото време защити управлението на ГЕРБ, като посочи напредъка по теми като Шенген, еврозоната и Плана за възстановяване и устойчивост. Според него проблемите са били по-скоро комуникационни, а не резултат от липса на реални постижения.
По отношение на служебните кабинети Горанов заяви, че изборът на служебен премиер е изцяло в правомощията на президента Румен Радев. Той добави, че в политическите среди отдавна се очаква яснота дали държавният глава ще участва в изборите със собствен политически проект, тъй като продължаващите спекулации създават допълнително напрежение.
Още новини четете в категория
Позиция
23.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
