Баща ѝ, Джон Брендън „Джак” Кели, е шампион по гребане, който печели три олимпийски медала като част от отбора по гребане на Щатите. Сам става милионер и притежава един от най-печелившите  строителни бизнеси. Майка ѝ, Маргарет Катрин Мейджер, е първата жена треньор на отбора по атлетика на Университета в Пенсилвания. Грейс е третото от четири деца и е кръстена на сестрата на баща си, която умира много млада.

Грейс показва любов към актьорската игра от най-ранна детска възраст. В добавка към участията в училищни пиеси и обществени продукции, тя често се снима като модел с майка си и сестра си. Докато учи в малка частна гимназия в Пенсилвания, продължава да мечтае за актьорска кариера. Чичовците ѝ Уолтър Кели, вариететен изпълнител, и Джордж Кели, носител на Пулицър за драматургия, имат голям ефект върху нея. Джордж окуражава племеницата си да започне работа като актриса.

След като завършва гимназия, Грейс решава да преследва мечтата си в Ню Йорк, въпреки протестите на родителите ѝ. Според близки семейни приятели Джак Кели смятал акторството за нещо, което отстои само на една крачка от проституцията. Въпреки това, Грейс записва Американската Академия за Драматични Изкуства. В студентска възраст тя се снима като модел на почасова работа и се появява в реклами на цигари Old Gold и на корицата на списания като Космополитън и Редбук. Последното ѝ изпълнение в Академията е в „Една филаделфска история“.

След завършването деветнадесетгодишната Грейс търси кариера на Бродуей, но това се оказва трудна задача. Дон Ричардсън, един от нейните режисьори и учители по-късно казва: „Тя никога нямаше да има кариера в театъра, защото има страхотна визия, но не и вокална сила”. Независимо дали това твърдение е вярно или не, скоро Грейс открива, че филмовото изкуство е много по-удачно за нейните възможности. През годините след Втората световна война филмовите и телевизионни индустрии процъфтяват, а Кели се мести в Холивуд. Тя се снима в 11 филма и участва в повече от 60 телевизионни продукции.

Гари Купър открива Грейс Кели когато тя снима първия си филм – „Четиринадесет часа“ (1951). За съжаление дори спечеленият Оскар за филма „Селско момиче“  не смекчава отношението на баща ѝ – той нескрито изразява почуда от факта, че точно тя е спечелила, защото никога не очаквал това да се случи.

През май 1955 година Грейс присъства на филмовия фестивал в Кан. Съпругът на актрисата Оливия дьо Хавиланд, Пиер Галант, редактор на модно списание, успява да уреди среща между Грейс и 31-годишния принц Рение ІІІ от Монако. Навлизайки в средната възраст, с лек проблем с теглото, пухкавият принц решава, че има нужда от съпруга и наследници на трона. В същото време, Грейс вече е изморена от мелачката на Холивуд и договора с Метро Голдуин Майер. След като получава 2 милиона зестра от семейството Кели, на 5 януари 1956 година принц Рение моли Грейс да се омъжи за него. Двойката се жени четири месеца по-късно, на 18 април 1956 година.  Сватбата е гледана от над 30 милиона. Грейс Кели вече е Принцеса Грейс от Монако.

Сватбата не само очертава началото на живот, изпълнен с лукс, тя слага край на нейната кариера като актриса. Грейс ражда три деца – Каролин, Алберт (бъдещ наследник на трона на Монако) и Стефани. Тя добре играе ролята на принцеса в продължение на 25 години. Жаждата ѝ за романтика се проявява неведнъж и тя има множество извънбрачни афери, една от които с Франк Синатра.

С времето актьорската кариера започва да ѝ липсва и Грейс се опитва да я съживи. Приема роля във филма „Марни“ на Хичкок, но в последния момент я заменят с Типи Хендрън. През 1976 година се присъединява към борда на директорите на Туентиът Сенчъри Фокс. Иска да се върне във филмовата игра, но Рение винаги е против.

На 13 септември 1982 година принцесата и и дъщеря ѝ Стефани се връщат в Монако от ваканционната им резиденция Рок Агел. Колата им е толкова натоварена с багаж, че Грейс предлага на шофьора да шофира тя – решение, което ще се окаже фатално. Навлизайки в опасен завой, познат като Дяволското проклятие, колата се разбива в каменната бариера и се търкаля 120 стъпки надолу по хълма.  Откарват и двете в болница. Скенерът разкрива, че малко преди катастрофата Грейс е получила удар, който е довел до загубата на контрол над колата. Не успяват да я спасят. На 14 септември 1982 изключват животоподдържащите ѝ системи и принцесата напуска живота едва на 52-годишна възраст.

Ето какво споделя Грейс Кели:

„Естествената роля на жената е да бъде стълб на семейството.“

„Еманципацията на жените доведе до загуба на тайнствеността и мистерията на жената.“

„За една жена навършването на 40 е мъчение.“

„Не обичам крещенето и караниците, аз просто не умея да се карам.“

„Ядосването не води до решаване на проблема.“

„Не искам да съм омъжена за някой, който се чувства неуспял и се жени за мен само защото печеля повече пари от него.“

„Ако някой започне да ме третира като пейзаж, ще се върна в Ню Йорк.“

„Другите жени гледаха на мен като на съперница. Това ме мъчеше много.“

Източник: АRTday.bg