Снимка: ИИ Десетки хора са подали сигнали за предполагаеми измами и изнудване при хамалски, строително-ремонтни и почистващи услуги в София. Според втората част на разследването на Вероника Димитрова за рубриката „По следите“ на NOVA схемата започва с ниска цена по телефона, но след приключване на работата клиентите получават сметки в пъти по-високи от уговореното.
Потърпевшите твърдят, че когато отказват да платят, са подлагани на психологически натиск, заплахи и сплашване. Журналистическата проверка свързва част от сигналите с няколко фирми и лица, които според разказите на клиентите участват в организирането на бригади чрез различни сайтове и телефони.
Сред посочените са Кирил Михайлов, собственик на „Хамали Хикс“ ЕООД, и Тихомир Кочов, бивш собственик на „Тишо Строй“ ЕООД. И двамата отричат обвиненията.
Един от потърпевшите разказва, че се свързал с Тихомир Кочов за къртене на замазка и премахване на алуминиеви каси. Първоначално му била предложена цена от 250 лева. След приключване на работата обаче сумата нараснала до 4020 лева.
Мъжът твърди, че отказал да плати, но бил подложен на натиск от работниците. Той се обърнал към Кочов, който според разказа му настоял парите да бъдат преведени на хората от бригадата. В крайна сметка сумата била изпратена по банков път на Траян Кочов, син на Тихомир Кочов.
Потърпевшият подал сигнал, но прокуратурата отказала да образува досъдебно производство.
Друг клиент, Румен Терзийски, разказва, че се съгласил на цена от 130 евро за кубичен метър при извозване на отпадъци. След разтоварване на багажа работниците обявили, че количеството е 10 кубика и поискали 1300 евро.
При друга поръчка му била посочена ориентировъчна цена от 150 лева за къртене на плочки. Само след около десет минути работа сумата според разказа му достигнала приблизително 6000 лева.
Терзийски твърди, че след отказа му да плати работниците го обградили в помещението, препречили изхода и го заплашили с бъдещи неприятности и повреждане на жилището. По думите му предложили да го придружат до банкомат, за да изтегли необходимите пари.
Според разследването и други клиенти описват подобни ситуации. Един от тях разказва, че първоначалната цена за работа и чували била около 75 евро, но след по-малко от час му поискали 900 евро.
NOVA отново потърсила Тихомир Кочов за коментар. Той заявил, че хамали злоупотребяват с името на фирмата му и издават фактури без негово разрешение. Потвърдил също, че многократно е бил викан в полицията за обяснения, но отказал телевизионно интервю.
В разследването се споменава и Кирил Михайлов, собственик на „Хамали Хикс“ ЕООД. Жена разказва, че за изпразване на септична яма първоначално ѝ поискали около 2000 евро, а впоследствие намалили сумата на 1500 евро. По думите ѝ отказали да издадат касова бележка или фактура, освен ако не бъде начислена допълнителна сума от 20%.
Собственик на фирма за отпушване на канали, Дмитрий Карпов, твърди, че е бил заплашван от хора, свързани с този бизнес, заради конкуренцията. Той предоставил на екипа записи от телефонни разговори, в които според него се чуват заплахи срещу него и служителите му.
В разследването е представен и случай с „Емил Славчев Груп“ ЕООД. Клиент твърди, че за извозване на мебели му била начислена сума от 3950 лева, изчислена според обявено количество от 11 кубика. Друг разказва, че при първоначална оферта от 200 лева впоследствие му поискали 10 000 лева, а той платил 6420 лева.
Собственикът Емил Славчев отрича да е изнудвал клиенти и заявява, че никого не е принуждавал да плаща за извършена услуга.
Две жени също се свързали с телевизионния екип. Едната твърди, че е платила общо 12 000 евро за отстраняване на теч в баня – част по банков път и част в брой. Другата разказва, че за отпушване на канал ѝ поискали 800 евро и че след отказа ѝ последвали заплахи. По думите ѝ работниците заявили, че няма да напуснат дома ѝ, докато не получат парите.
В първия случай жената посочва, че не знае името на фирмата, нито на работниците, а е открила само телефон за контакт в интернет.
По данни на разследването почти всички потърпевши са търсили съдействие от полицията и прокуратурата. В част от описаните случаи обаче не е образувано досъдебно производство. Според екипа на NOVA институциите са разглеждали сигналите като гражданскоправни спорове, без да установят данни за физическо насилие.
Разказите на потърпевшите и твърденията срещу конкретните лица не представляват сами по себе си доказателство за извършено престъпление. Случаите поставят въпроса как потребителите могат да се защитят, когато крайната цена се различава драстично от първоначалната оферта и според тях плащането е съпроводено със заплахи.






