Българите все по-често възприемат политиката не като поле за участие, а като зрелище, което наблюдават с неприязън и отвращение.
Това заяви социалният антрополог Харалан Александров в предаването Офанзива с Любо Огнянов, цитиран от novini.bg.
Според Александров обществото има усещане, че почти не влияе върху политическите процеси.
Това поражда воайорско отношение към новите политически проекти – хората наблюдават, но не се чувстват участници.
Основните емоции, които доминират, са:
– омерзение
– отвращение
– неприязън
По думите му това е изключително опасно за демокрацията, защото подкопава доверието и ангажираността на гражданите.
Коментирайки ситуацията в Българска социалистическа партия, която избира нов лидер след участието си във властта, Александров подчерта, че управлението е трябвало да бъде успех за партията.
Вместо това кризата се използва като повод за вътрешнопартийна разправа.
Той оцени оставката на Атанас Зафиров като достойна и елегантна стъпка.
Големият въпрос според него остава дали новото ръководство ще успее да мобилизира партията достатъчно, за да запази парламентарното си присъствие.
Александров коментира и очакванията около евентуалния политически проект на Румен Радев.
По думите му той все още съществува повече в сферата на обществените фантазии, отколкото в реалната политика.
Информацията за него е оскъдна, което кара хората сами да запълват празнините с очаквания и надежди.
Според антрополога Радев вече се държи по-умерено и балансирано, за разлика от по-острия тон в предишни периоди.
Александров вижда логика в по-сдържаните политически послания.
В ситуация на тревожност и нестабилност твърде радикалната реторика може да уплаши и отблъсне избирателите.
По-умерените и успокояващи позиции според него са опит за задържане на общественото доверие.
Социалният антрополог изрази надежда, че след Великден обществото ще се върне към по-нормален политически тон.
В момента, по думите му, доминира стремежът към наказване, заклеймяване и унижение на политическите противници.
Той напомни, че политиците трябва да осъзнаят, че негативните емоции са част от естеството на публичната им роля – и че трябва да бъдат подготвени за тях.






