“Когато човек търси прекалено много и е прекалено взискателен най-често не открива нищо. Прекалеността като път винаги води до самотата”
Херман Хесе е роден на 2 юли 1877 г. в град Калв, Швабия, в семейство на християнски мисионери, в младоста си той прави опит да се самоубие. Преминава през няколко лечебни заведения и образователни институции и влиза в тежък конфликт с родителите си. Работи като чирак в книжарници и във фабрика за часовници. Работата му е да подрежда, опакова и архивира книгите и обикновено прекарва почивните си дни сред тях.
През 1896 г. в едно виенско издание се появява първото му публикувано стихотворение. Издава стихосбирка и сборник с разкази, които нямат успех. След излизането на романа му „Петер Каменцинд“ през 1904 г. обаче, до края на живота си, се издържа като писател. Най-известните му книги са „Сидхарта“, „Степният вълк“ и „Игра на стъклени перли“. През 1946 г. получава Нобеловата награда за литература. Умира на днешния ден, 9 август, през 1962 г. в Монтаньола, където е прекарал голяма част от живота си.
Представяме ви парафрази по цитати от книгата му „Сидхарта“:
Човек убива своите чувства и спомени под напора на събитията. Принуден, той често бяга от собственото си Аз в хиляди чужди образи, но винаги се завръща в себе си. Бягството и завръщането е кръговрат, който го изпепелява и поддържа жаждата му.
Всяко знание може да бъде предадено, но не и мъдростта. Тя може да се открие, да се превърне в наше второ Аз, да ни ръководи. С мъдростта си можем да съзидаваме. Но не можем да я облечем в думи и да я преподаваме на когото и да било.
Когато човек търси прекалено много и е прекалено взискателен най-често не открива нищо. Прекалеността като път винаги води до самотата.
Любовта – духовната или физическата, може да се получи по много начини, но никога чрез насилие.
Любовта и доброто винаги са по-силни от насилието, независимо колко време и жертви са необходими за победата им.
Има два типа хора – мнозинството са като падащи листа, а малцина са като звезди. Първите се лутат и накрая се превръщат в част от шумата. Другите вървят неотклонно по своя път и оставят светла диря след себе си.
Дълбоко в съня си човек влиза в своята съкровенност, но не го знае.
От всичко на света човек знае най-малко за себе си.
Човек е смес от святост и грешност.
Всичко, което не изстрадаме и не изкупим докрай, се завръща и ни връхлита отново.
Всяка истина има своята не-истина като противоположност.
Божидар Ивков
ARTday.bg
Още новини четете в категория
Култура
14.1 С
19.9 С
12.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
