Хийт Леджър е австралийски актьор, известен с изключителния си талант и незабравими роли. Роден на 4 април 1979 г. в Пърт, Австралия, той започва кариерата си в телевизията, преди да пробие в Холивуд с филми като 10 неща, които мразя в теб (1999), Патриотът (2000) и Планината Броукбек (2005), за която получава номинация за “Оскар”.

Една от най-емблематичните му роли е тази на Жокера в Черният рицар (2008), която му носи посмъртен “Оскар” за най-добра поддържаща мъжка роля. Леджър оставя след себе си незаличима следа в киното, а изпълненията му продължават да вдъхновяват публиката по света.

Предлагаме ви избрани цитати на актьора: 

Всички знаем, че често съдбата е най-жестока към тези, които са надарени с талант, красота, успех. Тях доста често изгубваме рано и това е просто факт. За другите остава шокът. И спомените. Като тези, които оставя с незабравимите си превъплъщения австралиецът Хийт Леджър, отишъл си от този свят само на 28, на 22 януари 2008 г.

В историята на Американската киноакадемия има само двама актьори, които не доживяват да получат заслужения „Оскар”. По ирония на съдбата и двамата са австралийци – Питър Финч и Хийт Леджър. Днес си припомняме някои от най-забележителните изказвания на актьора, изиграл най-впечатляващия Жокер на всички времена.

Родителите ми никога не са ме учили как да живея. Позволиха ми да се справям с всичко сам. Да, предупредиха ме: „Ако пипнеш огън, можеш да се опариш!“ А аз казвах: „Да, разбира се.“ После докосвах огъня, отивах при тях с раните си и казвах: „Бяхте прави.“

Ако винаги правиш само правилния избор, това те лишава от възможността да израстваш.

Знаете ли, аз съм от тези хора, които, когато стрелят срещу тях, стрелят в отговор.

Когато моите родители се разведоха, аз не бях разстроен, бях радостен. Имах две къщи, два набора от правила, това беше чудесно. Когато се уморявах от едното място и имах нужда от почивка, просто се премествах на другото.

Актьорите си падат малко цигани и аз харесвам това.

Живях в Пърт до 16 години, а след това просто скочих в колата и избягах в Сидни. В джоба си имах 69 цента и малко в брой от родителите ми.

Какви морални ценности може да има в свят, в който децата започват да пушат на 12 години, а да четат книги така и не започват?

Преди да стана актьор, аз дори не можех да си представя, че ще имам толкова пари. Аз не се нуждая от повече. Не че не искам повече пари, просто за да съм щастлив, ми е достатъчно да седя на плажа и да сърфирам сутрин.

Обичам да се снимам в киното – о, как обичам това нещо!

Веднъж прекарах цяла година на дивана, отхвърляйки щедрите оферти да играя в тинейджърски филми, подобни на героя ми от „10 неща, които мразя в теб“. Буквално живеех на макарони и вода, защото се стараех да остана верен на себе си. Беше много трудно, парите, които ми предлагаха, бяха много. Можех просто да плюя на принципите си и да си кажа: „Е, поне ще имам пари, за да си купя храна…“

Може би това не е много добра идея – да се преструваме на по-умни, отколкото сме.

Когато имам проблем, аз просто отивам до Марс – да поседя, да поклатя крака и да погледна надолу към Земята. Земята – това е малко синьо петно. Оттам, от върха, не може да видиш нито страха, нито болката.

Раждането на дете преобръща целия живот, променя всички негови аспекти – към по-добро, разбира се. Много се налага да се жертва, но това, което получаваш в замяна, надхвърля всички жертви.

Аз по принцип мразя филми по комикси, не мога да ги понасям – те са скучни и глупави.

Затворих се за един месец в хотелска стая в Лондон, правех си днавник и експериментирах с гласове – за мен беше важно да намеря перфектния глас и смях. Така влязох в света на психопата – някой, който не осъзнава действията си. Жокера (героят от филма на Кристофър Нолан „Черният принц“) не познава граници, не се страхува от нищо, за него всичко е една голяма шега.

Толкова съм разочарован от живота, че когато нещата вървят добре, аз започвам да търся какво не е наред.

Не ми харесва идеята за смъртта, но ако умра твърде млад, се надявам, че ще съм направил достатъчно неща, за да ме запомнят.

Преди нямах никакви пари и бях много щастлив. В края на краищата, когато умра, не мога да взема парите със себе си.

Животът е толкова кратък – докато помислиш, вече ни няма.