На 20 декември България отбелязва Игнажден – празник, натоварен не само с църковна памет, но и с дълбоки страхове, надежди и знаци за бъдещето. В православните храмове в цялата страна се отслужват богослужения в чест на свещеномъченик Игнатий Богоносец, а в домовете вниманието е приковано към едно – кой ще прекрачи пръв прага.
Игнатий Богоносец е вторият епископ на Антиохийската църква след апостол Петър и принадлежи към поколението на Апостолските мъже. Смята се за ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му „Богоносец“ идва от древно предание, описано от св. Симеон Метафраст, според което именно той е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос в евангелския разказ за смирението. Животът му завършва с мъченическа смърт в Рим – край, който го превръща в символ на непоколебима вяра.
В Източна България Игнажден се приема като първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна, а празникът се свързва със зимното слънцестоене и началото на новия годишен цикъл. Не случайно народът го нарича още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден – всичко започва отначало, но и всичко може да се обърка.
Най-важният и тревожен обичай е „полазването“. От човека, който първи влезе в дома, се гадае каква ще бъде цялата година. Ако сполазникът е добър и носи късмет, домът ще бъде пълен с благоденствие. Той разбърква огъня с пръчка и нарича за плодородие, а в много села дори сяда върху слама или дърва – за да мътят кокошките и да идват момци за момите. Стопаните пък внимават да внесат дърва и да не изнасят нищо навън, за да не „излезе берекетът“.
Игнажден е ден на поверия и забрани. Ясно време вещае суша през април, дъждът – плодородие, а снегът се приема като особено добър знак. Вярва се още, че времето от 20 до 31 декември показва какви ще са месеците на идната година, като самият 20 декември „чертае“ януари. Не се шие, не се плете, не се пере и не се става от трапезата – всяко нарушение може да донесе болести, бедност или безплодие.
Днес имен ден празнуват: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна и Светла – имена, носещи светлина в ден, за който народът от векове знае: каквото започне днес, такова ще ни следва цяла година.






