При въвеждането на еврото в България масовите стоки, особено в големите търговски вериги, остават с относително стабилни цени, сочат наблюденията на икономистите. По думите на Любомир Дацов пред Нова ТВ, процесът е бил съпроводен с „огромен административен натиск“, който е ограничил спекулативното поведение при цените на стоките.
„Там, където аз пазарувам, нещата са абсолютно под контрол“, допълни Дацов.
Ситуацията е различна при услугите, където държавата има ограничени инструменти за контрол. Най-ярък пример според Дацов са услугите, свързани с деца и грижа за семейството, които „имат поведение на монополисти“.
Икономистът Георги Вулджев припомни опита на Хърватия, където най-висока инфлация при приемането на еврото е отчетена именно при услугите. Той обясни, че това е очакван ефект заради закръглянето на цените и свободното ценообразуване, които се проявяват бързо в този сектор.
Дацов подчерта, че ръстът на цените в Хърватия не може да се обясни единствено с въвеждането на еврото. Ключов фактор е бил резкият ръст на туристическия поток и промяната в структурата на потреблението.
По данни, цитирани от икономиста, миналата година натискът на заплатите върху инфлацията е бил около 7%, като средното увеличение на заплатите е било около 14%, а в държавния сектор – близо 20%.
„Приносът на държавата е очевиден“, каза Дацов.
Вулджев посочи, че натискът върху цените няма да отслабне скоро, а прогнозите сочат относително висока инфлация, сходна с края на миналата година. Очакванията са средногодишната инфлация да се задържи около 3%, като ключова роля ще играе фискалната политика на страната.






