На практика Иран вече разполага с ракети, способни да прелетят разстояния над досегашния лимит.
Премахването на ограничението сега, след като върховният лидер Моджтаба Хаменей е разпоредил военните реакции срещу заплахи да не бъдат обвързани с географски ограничения, изглежда като сигнал, че евентуални нови мащабни американско-израелски удари могат да срещнат ответен удар без досегашните самоограничения на Техеран.
Според оценките най-дългообхватните оперативни балистични ракети на Иран достигат до 2000 км. В този радиус попадат Израел, Арабският полуостров, Левант и по-голямата част от Египет, както и части от Югоизточна Европа. (База данни за ракетите на CSIS)
Гърция, България и Румъния се намират близо до външната граница на този обсег, в зависимост от мястото на изстрелване в Иран.
Държавите от Персийския залив и досега попадат в обсега на иранските ракети.
Версия на иранската ракета „Хорамшахр“ с по-лека бойна глава би могла потенциално да достигне около 3000 км. Това се посочва в съвместна оценка на Великобритания и Франция от 2019 г.
Увеличаване на обсега до около 4000 км би могло да постави по-голямата част от Европа в обсега на иранските ракети, както и части от Северна и Източна Африка и Южна Азия. (SIPRI/CSIS)
Според американската Агенция за военно разузнаване (DIA), ако Иран успее да адаптира космическите си ракети-носители „Сафир“ и „Симорг“, както и подобни системи, за създаването на боеспособна междуконтинентална балистична ракета, тя по определение би имала обсег, достатъчен да достигне континенталната част на САЩ.
За междуконтинентална се смята балистична ракета с обсег над 5500 км. Разстоянието от Иран до най-близките части на континенталната територия на САЩ е приблизително 9000–10 000 км или повече.
geopolitics_prime






