„Когато е гладен, чакалът стене. При всеки глупак има достатъчно глупост за тъга. Само мъдрецът раздира със смеха си завесата на битието.“
Исак Бабел е роден на 13 юли 1894 година в еврейския квартал на Одеса. Детството си пресъздава по-късно в своите „Одески разкази“. По настояване на бащата, който е търговец, Бабел изучава иврит и изследва Талмуда. Учителят му по френски език събужда у него любовта към литературата. Исак Бабел е на 15 години, когато пише първите си разкази – на френски език.
По-късно следва икономика в Киев, а от 1916 година се заселва в Петроград. Там предлага творбите си на различни издания, но повечето от тях са отхвърлени. През Първата световна война Бабел се сражава на румънския фронт, а след Октомврийската революция работи като репортер и преводач в тайната полиция ЧК. През 1920 година отразява като военен кореспондент Руско-полската война, като придружава казашката конна армия.
На 15 май 1939 година Исак Бабел е арестуван и отведен в печално известния московски затвор на улица „Лубянка“. Иззети са многобройни негови ръкописи, над които е работил в продължение на години. А самият Бабел е подложен на разпити и изтезания. На 26 януари 1940 година, след процес, продължил само 20 минути, писателят е осъден на смърт чрез разстрел, а наказанието е изпълнено още на следващия ден в московския затвор „Бутирка“. Заповедта за екзекуцията е подписана лично от Сталин. В края на 1954 година Бабел е официално реабилитиран, което позволява на съпругата му да преиздаде неговите произведения. У нас са издадени книгите му „Вдъхновение“, „Одески разкази“, „Конармия“.
„С огромния си житейски опит, макар да бе само с единадесет години по-възрастен от мене, Бабел бе оставил отдавна зад гърба си този етап — неговото желание хората да станат по-добри не служеше като претекст за тяхното опознаване. Чувствах, че у него това желание е тъй неутолимо, както и у мене, но то никога не го подвеждаше към самозаблуди. Човекознанието му не зависеше от това дали го радва, измъчва или сломява – той трябваше да изучи хората“, пише в есе за него самият Елиас Канети.
Ето няколко избрани мисли на Исак Бабел:
„Аз овладях нов литературен жанр – мълчанието.“
„Всеки интелигентен човек е длъжен да прочете за своя живот 8 – 10 книги. Кои именно? За да узнаете това, трябва да прочетете петнадесет хиляди тома.“
„Когато е гладен, чакалът стене. При всеки глупак има достатъчно глупост за тъга. Само мъдрецът раздира със смеха си завесата на битието.“
„В затворените очи не влиза слънце.“
„Сравнението трябва да е точно като логаритмична линийка и естествено като мириса на копър.”
Борис Белев
Източник: ARTday.bg
Още новини четете в категория Култура
7.3 С
12.1 С
12 С
7.6 С
7.8 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
