Жан дьо Лафонтен, роден на 8 юли 1621 година във Франция, е един от най-значимите баснописци в световната литература.
След като изучава богословие и право в Париж, той се насочва към литературното творчество.
Популярен става със своите басни, в които главни герои са животни, разкриващи много истини за хората.
Лафонтен разказва в творчеството си за порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта.
През 1684 г. става член на Френската академия. Известно време Лафонтен се интересува от философия, но през последните години от живота си отново се обръща към религията.
Под влияние на свещеник дори изгаря своя пиеса. До нас са стигнали романът „Любовта на Психея и Купидон”, комедиите „Евнух” и „Раготен”.
Жан дьо Лафонтен умира на 13 април 1695 година в Париж, оставяйки след себе си 12 тома с безсмъртни басни, които продължават да вдъхновяват и днес.
„Човек често среща съдбата си по пътя, по който е поел, за да я избегне.“
„Нищо не ни тежи повече от тайната.“
„Рядко се среща истинската любов, но все по-рядко се среща истинското приятелство.“
„Тъгата отлита надалече върху крилете на времето.“
„Нищо не е по-опасно от недискретен приятел.“
„Всеки допуска свои собствени грешки отново и отново. Нито страх, нито срам могат да го излекуват.“
„Всички ласкатели живеят за сметка на тези, които ги слушат.“
„Аз се огъвам, но не се пречупвам.“
„Търпението и времето са способни на много повече от силата и страстта.“
„По-добре жив просяк, отколкото погребан император.“
„Не продавайте мечата кожа преди да сте убили звяра.“
Източник: ARTday.bg






