Скандалът с намаляването на облагането на част от хазартните игри се разраства, след като в четвъртък Националната агенция за приходите (НАП) излезе с необичайно среднощно оправдателно прессъобщение, а в петък сутринта ИТН обвини управляващите, и конкретно финансовия министър Асен Василев, в лобизъм в полза на хазартния бранш.

Проблемът е, че с изненадващи промени между първо и второ четене на Бюджет 2024 депутатите вмъкнаха съществени изменения в Закона за хазарта по отношение на дължимите такси, които в случая с хазарта имат характер на данъчно облагане. От една страна се завишиха доста от еднократните такси, които се плащат при издаването на хазартните лицензи.

Това действително би довело до по-високи приходи в бюджета, но играе и ролята на спирачка за навлизане на нови участници на пазара, като отделно изхвърля малките играчи. Другата съществена промяна, направена от „сглобката“ на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ, е свалянето на постоянната такса върху редица хазартни игри – традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития.

След промяната, която влезе в сила от 1 януари 2024 г., облагането стана с 20% върху разликата между направените залози и изплатените печалби, а не с 15% върху събраните залози, какъвто беше законът до Нова година. Макар да изглежда като по-висока, таксата от 20% всъщност е по-ниска, защото се изчислява върху значително по-ниска база. При числовите игри – тото, лото, лотария, бинго, а също и при залаганията върху случайни събития, в закона има задължение операторът да връща на играчите като печалба най-малко 50% от стойността на събраните залози.

Частните лотарии на Васил Божков в миналото връщаха дори по-висок процент като печалба – 55-65%. Това значи, че въпросните 20% се дължат върху 40-50% от залозите, а не върху 100%, както беше до Нова година, макар и при ставка от 15%.

Въпреки тази очевидна математическа закономерност малко преди 22 ч. в четвъртък НАП излезе с обяснително прессъобщение по повод публикации в Mediapool и Segabg.com, които в четвъртък алармираха за проблема. Данъчната агенция твърди, че новото облагане, заедно с вдигането на еднократната такса от 100 000 на 300 000 лв., „категорично води до реално увеличение на приходите във фиска“.

Това твърдение обаче не е подкрепено от никакви числа. Вярно е, че при спортните залози няма изискване за връщане на половината залози под формата на печалби, защото там се работи с коефициенти. В същото време елементарните математически сметки сочат, че платеният данък ще е равен или по-голям от сегашния само ако хазартният оператор връща под формата на печалби на играчите едва 25% или по-малко от сумата на приетите залози. Това обаче означава тотално ощетяване на играчите, защото при 100 лв. направен залог, 75 лв. ще отиват директно като печалба за хазартния оператор (върху които той ще плати данък) и само 25 лв. ще се върнат като печалба на участниците.

Освен това именно разликата между таксата от 15% върху залозите и 20% върху печалбите бе в основата на тежкия сблъсък между частните лотарии на Васил Божков и държавните органи преди 4 години, след който държавата начисли със задна дата над 550 млн. лв. неплатени задължения на фирмите на бизнесмена. Причината бе, че фирмите му са плащали по-ниското облагане (20-те процента) вместо по-високото (15-те). Ако 15-процентовата такса беше наистина по-ниска, както сега явно твърди НАП, този скандал изобщо нямаше да съществува.

Агенцията на Румен Спецов се аргументира и с постигнатата равнопоставеност между онлайн и офлайн залозите, тъй като години наред за онлайн залаганията важеше по-ниското облагане. Това е стара теза, за която един от вносителите на новите поправки – Йордан Цонев от ДПС, се бореше още преди 10 години.

Промените от 1 януари 2024 г. облагодетелстват не само спортния тотализатор и лотарията, които са държавен монопол, но и частните играчи в спортните залози, бингото и залаганията върху случайни събития. Както Mediapool писа в четвъртък, две частни компании започват да възраждат букмейкърството и вече имат лицензи за над 200 пункта в страната.

Кой удари джакпота?

„На фона на ескалиращите протести на различни професионални съсловия има един бранш в тази страна, който удари джакпота. Това са хазартните фирми. Защото заложиха на правилните хора – финансовия министър Асен Василев и неговите проксита – депутати от ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, които внесоха промени, облагодетелстващи този бизнес, и разиграха впечатляващ спектакъл, за да представят една лобистка поправка в частен интерес като промяна от голям обществен интерес“, заяви от парламентарната трибуна в петък Гроздан Караджов от „Има такъв народ“.

„Но, рано или късно, фактите разобличават лицемерието. В този случай това се случи рано – само месец след цирка в Народното събрание. Става дума за промените в Закона за хазарта, с които парите, които хазартните фирми внасят в бюджета, бяха рязко намалени“, добави той.

По думите му промените са минали по обичайния за лобистките поправки път – внесени са между първо и второ четене, в преходните и заключителните разпоредби на съвсем различен закон – за държавния бюджет, и са гласувани по нощите в края на декември.

Караджов припомни, че при гласуването на поправките през декември управляващите се хвалеха публично, че били увеличили таксите за хазарт 3-4 пъти. „На фона на хвалбите колко рязко вдигат таксите, предвидените от финансовия министър Асен Василев в бюджета приходи са само 200 млн. лв. Не милиарди, а някакви мижави милиони! При условие, че веднага след приемането на текста започнаха да се откриват пунктове за залози в градове и паланки“, коментира Караджов.

„Съвсем скоро хазартните изкушения няма да ни дебнат само онлайн, няма да ни заливат от телевизии и радио станции, но вече ще бъдат и на всеки ъгъл. А проблемът с пристрастрастяването към хазарт става все по-голям. В регистъра на НАП за хазартно уязвими лица вече са записани над 24 000 граждани. Няма никакво съмнение, че зависимите са много, много повече. И ще се увеличават. Вместо да ограничат условията за увеличаване на зависимостите обаче, управляващите ги улесняват“, каза още депутатът.

„В парламента финансовият министър Асен Василев защитаваше промените като една Раймонда Диен. Въпросът е защо? И отговорите могат да са два. Или той е абсолютно некомпетентен и не знае какво прави като финансов министър. Което означава, че трябва да бъде веднага уволнен. Или умишлено лишава държавния бюджет от милиони в полза на частни фирми. Което в нормалния свят си е чист лобизъм в частен интерес и министърът веднага би станал клиент на прокуратурата“, завърши Караджов.