След тежка катастрофа със загинал човек, месеци на съдебни спорове за лечение в България и завръщането ѝ в София, случаят на Ива Михайлова се превърна в дипломатически конфликт между България и Северна Македония.

На 13 октомври 2026 г. съдът в Кочани постанови 30-дневен арест за младата жена, а северномакедонското МВР съобщи, че е издадена международна заповед за арест. Срещу нея се води наказателно дело за тежка катастрофа със смъртен случай от октомври 2025 г.

Според властите Михайлова не е била открита на адреса си в Кочани и не е изпълнила задължението си да се явява пред компетентните органи. В момента тя е в България, където е приета за прегледи и лечение в университетската спешна болница „Пирогов“.

Северномакедонското МВР съобщава, че издирването е по искане на Основния съд в Кочани във връзка с обвинения по членове 300 и 297 от Наказателния кодекс на страната.

Към момента няма потвърдена публична бюлетина на Интерпол за Ива Михайлова. Това обаче не означава непременно, че няма международен сигнал, тъй като повечето червени бюлетини на организацията не са публични.

Какво представлява международното издирване?

Международното издирване е механизъм за полицейско сътрудничество, чрез който държавите търсят съдействие за установяване на местонахождението на лица, издирвани във връзка с наказателно производство или изпълнение на присъда.

След съдебното решение за 30-дневен арест Северна Македония съобщи за издадена международна заповед. Възможно е властите да поискат и публикуване на червена бюлетина на Интерпол.

Тя представлява искане до правоохранителните органи по света да установят местонахождението на издирвано лице и при необходимост да го задържат временно с оглед на екстрадиция или друга правна процедура.

Червената бюлетина обаче не е международна заповед за арест. Интерпол не може самостоятелно да задължи държавите да задържат дадено лице. Всяка страна преценява какви действия са допустими според собственото ѝ законодателство.

Може ли България да екстрадира Ива Михайлова?

Това е един от основните въпроси в случая. Ива Михайлова има българско и северномакедонско гражданство, което е съществено за евентуална процедура по екстрадиция.

Член 25, алинея 4 от Конституцията на България гласи, че български гражданин не може да бъде предаден на друга държава за наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за България.

При приложимата Европейска конвенция за екстрадиция България има декларация, че отказва екстрадиция на свои граждани. Това представлява съществена правна пречка пред евентуалното предаване на Михайлова на Северна Македония.

Скопие може да изпрати официално искане за екстрадиция, но това не означава, че България е длъжна да го уважи. Компетентните органи трябва да разгледат конкретното искане и приложимите правни основания.

Важно е да се прави разлика между установяването и евентуалното задържане на издирвано лице, започването на екстрадиционно производство и окончателното решение дали то може да бъде предадено на друга държава.

Какво следва, ако България откаже екстрадиция?

Отказът от екстрадиция не отменя автоматично наказателното производство в Северна Македония и не означава, че обвиняемата е оправдана.

Северномакедонските власти могат да продължат делото според законодателството си и да търсят други допустими форми на правно сътрудничество. Възможно е случаят да има и дипломатически последици, но те не създават сами по себе си задължение България да предаде своя гражданка.

Северна Македония вече заяви намерение да информира международни институции, включително ЕС и Съвета на Европа.

Защо случаят предизвика дипломатическо напрежение?

Северна Македония привика българския посланик в Скопие Желязко Радуков. Според позицията на северномакедонското външно министерство начинът, по който Михайлова е била посрещната в София, представлява провокация и подкопава доверието между двете държави.

Скопие подчертава, че гражданството или притежаването на втори паспорт не трябва да освобождава никого от отговорност пред съда.

От българска страна в публичния дебат се поставят въпроси за правото на Михайлова да получи необходимото лечение, за отказите да ѝ бъдат върнати документите и за гаранциите за справедлив процес.

Как започва случаят с Ива Михайлова?

На 7 октомври 2025 г. на пътя между Кочани и Щип в Северна Македония става тежка катастрофа. При сблъсъка загива водачът на единия автомобил, а няколко души са ранени, сред които и Ива Михайлова.

Срещу младата жена е образувано наказателно производство за престъпление, свързано с безопасността на движението по пътищата.

Според обвинението тя е шофирала с превишена скорост и е навлязла приблизително 70 сантиметра в насрещната лента. Михайлова и защитата ѝ оспорват тази версия и твърдят, че другият автомобил е навлязъл в нейната лента.

На 13 октомври 2026 г. адвокатът ѝ Насер Рауфи съобщи, че Давид Кръстов, когото защитата определя като единствения свидетел, подкрепящ версията на Михайлова, е получил призовка за разпит.

Защо Михайлова иска лечение в България?

След катастрофата Михайлова е прегледана в болница в Кочани, а по-късно е преместена в лечебно заведение в Скопие. Според публикувана информация ядрено-магнитен резонанс е установил счупване на пети поясен прешлен и пукнатина на четвърти поясен прешлен.

През следващите месеци тя и защитата ѝ настояват за допълнителни прегледи и лечение в България. Те твърдят, че здравословното ѝ състояние се влошава и че необходимото лечение не може да бъде осигурено в Северна Македония.

На 31 август 2026 г. пред съда в Кочани Михайлова заявява, че се чувства все по-зле и съобщава, че са били отказани осем молби за лечение в България.

Според прокуратурата на Северна Македония на 9 октомври 2025 г. са ѝ отнети българският и северномакедонският паспорт. Наложени са ѝ също забрана да напуска Кочани, ограничение за преминаване на държавната граница с лична карта и задължение да се явява пред компетентните органи. Прокуратурата посочва риска от бягство като една от причините да се противопоставя на връщането на документите.

Българското посолство в Скопие е било уведомено за случая през декември 2025 г. През следващите месеци са проведени срещи с Михайлова и майка ѝ, а медицинската документация е изпратена до българските институции. През юни 2026 г. случаят е обсъден и в парламентарната комисия по политиките за българите извън страната.

Как Ива Михайлова се върна в България?

На 11 октомври 2026 г. Михайлова се завръща в България с помощта на българския си адвокат Николай Димитров. Според техните публични изявления двамата са преминали през официален граничен пункт и са представили документи за самоличност.

Северномакедонското МВР обаче заяви, че в граничната система няма регистрирано излизане на Михайлова от страната. Според съобщеното от властите проверка чрез съвместния контактен център с България не е установила и регистрирано законно влизане на нейно име.

Българското Министерство на външните работи съобщи, че не е било предварително уведомено за действията, довели до пристигането ѝ, и не е участвало в организирането им.

На 12 октомври бе съобщено, че Михайлова е приета в „Пирогов“ за медицински изследвания и прегледи.

Предстои развитието на случая да зависи както от действията на северномакедонските съдебни органи, така и от решенията на българските институции по евентуални международни искания. Към момента не може да се приеме, че международното издирване само по себе си означава автоматично задържане или предаване на Ива Михайлова.