Иван Георгиев Иванов е български актьор, роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Той завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Димитрина Гюрова във ВИТИЗ през 1979 г. и започва своята кариера на сцените на Народния театър за младежта и Военния театър, като играе и в различни филмови студия през 80-те години.

Иван Иванов е най-известен за ролята си в българския филм „Всичко е любов“, който го утвърдил като секс символ на българското кино. Той е и част от успешни проекти като „Лавина“, „Комбина“ и „Мярка за неотклонение“. Освен в киното, Иванов участва и в театрални постановки като „Ромео и Жулиета“ и „Животът е сън“.

През 1994 г. след телевизионния сериал „Гори, гори огънче“, актьорът издава първата си книга с разкази и стихове, последвана от още две: „Отговори“ и „Седем часа разлика“.

Иван Иванов се изявява и като озвучаващ актьор, като участва в редица филми и сериали, озвучавайки роли на известни актьори като Уилям Дефо, Клинт Истууд и Жан-Пол Белмондо. Той е един от водещите озвучаващи актьори за БНТ и bTV през 80-те и 90-те години.

През годините Иванов получава множество награди и отличия, включително Орден „Кирил и Методий“ и награди за ролята си в „Всичко е любов“ и „Мечтатели“.

Иван Иванов умира на 31 януари 2024 г. от масивен инфаркт, оставяйки след себе си голямо наследство в българското кино, театър и озвучаване.

MEDIAMALL ви предлага избрани цитати от българския актьор Иван Иванов: 

„В човешкия живот е хубаво да се случват случки. А то, пробуждането, все някога идва. Трябва да го чакаме, не да го търсим. Времето не бърза за никъде. И ние не трябва да бързаме. То все някога ще дойде. Пробуждането е индивидуален акт. При мен дойде насън и аз, който в живота си бях написал само едно писмо до майка си в казармата, седнах пред белия лист и написах стихотворение. Давам го на жена ми. Тя чете и пита: „Какво е това?“. „Не знам“, отвръщам аз. „И аз не знам, но е много красиво“. „Чакай, викам, да ти напиша още едно“, после и още едно… Никога не задрасквам. Слагам точка. И край. Така отидох в света на думите. Но сега не ми се пише. Както и не ми се играе. Какво друго можех да правя, освен да остарявам на екрана. Нито чакам следваща роля, нито чакам да се усъвършенствам. Край! Това вече е направено. Защо да го повтарям? И хайде! Живеене! Нищо не може да замени живота. Другото не съществува. Забелязали ли сте, че думите са живи само когато и човекът е жив. Само изречени от жив човек те имат енергията да пърхат и да политат.“

„Целта винаги ще бъде на крачка от теб, докато не чуеш сърцето си.“

„Малка част от живота е заета от пълните със смисъл моменти. Много често те приключват още преди да започнат, въпреки че осветяват бъдещето, и правят хората, които са създали тези моменти, незабравими.“

„…Ти имаш воля, вяра и живот. Всичко ти е дадено. Казваш ли си: “Аз сега ще вярвам и тогава ще живея”? Не, не можеш да ги разделиш нещата. Аз не си задавам въпроса защо живея. Ами защото живея. Това е феноменът. Облакът задава ли си въпроса: “Аз имам вяра и пускам дъжд”? Като кажеш „вяра”, това те ограничава. Същото е да кажеш “имам цел”. Пак те ограничава. Всяка дума ограничава. Живеенето не ограничава. При живеенето не съществува никакво “трябва”. Просто факт. Когато искаш нещо да постигнеш, казваш “на всяка цена”. Живеенето не е на всяка цена, то не разсъждава.“

„Работата на човека на тази планета е да предизвиква възхищение. Да вдъхновиш. Не само с работата си, а просто като се сетиш за някой човек, да си кажеш: „Възхитителен“. Не че е талантлив, че е известен актьор. Не. Просто да предизвика възхищение като едно дете. Човек успее ли това да го постигне в един човек, значи всичко е постигнал.“

Тръгвам си.

Реших.

Аз имам среща.

И там вали.

Какво пък, нека.

Тук вече бях, нали?