В Унгария днес се провеждат парламентарни избори, които ще определят състава на 199-местното Национално събрание и бъдещия политически курс на страната.

Вотът се очаква да бъде сред най-оспорваните през последните години, като основната битка е между управляващата партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан и опозиционната формация „Тиса“, водена от Петер Мадяр.

Партията на Орбан управлява Унгария от 2010 г. и е доминираща политическа сила повече от десетилетие. От своя страна „Тиса“ се утвърди като основна опозиционна алтернатива с проевропейска и антикорупционна програма.

Унгарската избирателна система съчетава мажоритарен и пропорционален елемент и определя начина, по който гласовете ще се превърнат в мандати в Националното събрание след изборите.

Базираният в Будапеща мозъчен тръст "Политически капитал" (Political Capital) обяснява това в свой аналитичен материал, посветен на механизмите на парламентарните избори в страната.

Гласоподавателите с постоянен адрес в Унгария гласуват с две бюлетини – едната е за национална партийна листа на участващите в изборите партии, а другата - за кандидат в едномандатния район, към който принадлежи избирателят. Гражданите без постоянен адрес могат да гласуват само за партийните листи, като имат право да упражнят правото си на глас и по пощата. Лицата с адрес в страната гласуват присъствено – в секции на територията на Унгария или в дипломатическите представителства в чужбина.

За да бъде регистриран кандидат в едномандатен район, е необходимо той да събере най-малко 500 валидни подписа. Политическа партия може да регистрира национална листа, ако има кандидати в поне 71 от общо 106 района, включително в Будапеща и в най-малко 14 области в страната.

Парламентът на Унгария се състои от 199 депутати, като 106 от тях се избират мажоритарно в едномандатните райони, а останалите 93 – чрез пропорционално разпределение на гласовете за националните партийни листи. В едномандатните райони печели кандидатът с най-много гласове, без за това да е необходимо абсолютно мнозинство, тъй като изборите са в един тур. 

При разпределението на мандатите от партийните листи се прилагат прагове: 5% за самостоятелни партии, 10% за коалиции от две партии и 15% за коалиции от три или повече партии. Гласовете за формации, които не успеят да съберат достатъчно подкрепа, за да преминат прага, не участват в разпределението на мандатите.

Системата включва и т .нар. „компенсаторни“ или „фрагментни“ гласове. Това са гласовете за загубилите кандидати в едномандатните райони, които се прибавят към резултата в националната листа на съответната партия. По този начин се компенсира ефектът от мажоритарния вот и се засилва пропорционалността на крайния резултат.

Допълнителен елемент на избирателната система е участието на признатите национални малцинства. В Унгария те са общо 13 и имат възможност да издигат собствени листи, отделни от партийните. Ако дадена малцинствена листа достигне определена преференциална квота от гласове, малцинството може да получи пълноправен депутатски мандат. В противен случай съответната общност изпраща в парламента т. нар. „представител“, който няма право на глас, но има възможност да участва в парламентарната работа и да защитава интересите ѝ. 

Сред тези общности е и българската. Българите в Унгария са официално признато национално малцинство, наброяващо около четири хиляди души, и разполагат със собствено самоуправление и парламентарно представителство чрез настоящия представител от българската малцинствена квота в Националното събрание на Унгария Симеон Варга.

Този представител участва в дейността на парламента, включително в комисии и дебати, но няма право да гласува, освен ако малцинствената листа не достигне необходимата квота за пълноправен мандат.