Снимка: БГНЕС Изявление на вътрешния министър Иван Демерджиев за действията на МВР срещу предполагаеми тролски мрежи предизвика въпроси за свободата на словото. Поводът е интервю на министъра пред Мартин Карбовски, в което Демерджиев обяснява, че при установяване на подобна дейност институциите се обръщат към интернет платформи и партньорски организации с искания за премахване на онлайн присъствие и установяване на хората, които стоят зад него.
Изказването поставя въпроса дали действията срещу предполагаеми тролски мрежи могат да засегнат и сатирични страници, публикуващи критики към представители на властта, пише blitz.bg.
Темата е повдигната по време на разговор за т.нар. тролски ферми и възможностите на МВР да противодейства на организирана дейност в интернет.
Попитан защо министерството не предприеме действия срещу поне една подобна мрежа, Демерджиев обяснява, че при идентифициране на такава дейност институциите се насочват към „платформите и партньорски организации“.
По думите му се отправят искания за сваляне на съответните платформи и за установяване на лицата, които стоят зад тях.
Именно това изявление става повод за въпросите, поставени в публикацията на БЛИЦ.
Изданието отбелязва, че министърът не е представил в цитирания разговор конкретни данни за установени престъпления, организатори на незаконни мрежи или резултати от разследвания, които да обосновават подобни искания.
Сред страниците, определяни като предполагаеми тролски мрежи, има и такива със сатирично съдържание, насочено срещу политици и представители на държавната власт.
Изданието изразява опасение, че мерките срещу организирана незаконна дейност в интернет могат да засегнат и автори на политическа сатира.
Поставя се въпросът на какво правно основание се иска премахване на онлайн страници и дали сред тях има такива, чието съдържание представлява политическа критика, а не нарушение на закона.
В публикацията се припомнят членове 39 и 40 от Конституцията, които защитават свободата на изразяване и свободата на медиите и забраняват цензурата.
БЛИЦ обръща внимание и на европейските стандарти за защита на политическата критика, според които публичните личности трябва да търпят по-широки граници на допустима критика.
Един от основните въпроси е дали министерството е отправяло конкретни искания за премахване на сатирични страници.
Не са посочени имената на платформите или страниците, за които се твърди, че са били обект на подобни действия.
Не е ясно и колко искания за премахване на съдържание са изпратени, на какво основание са направени и дали са били удовлетворени.
В заключение БЛИЦ настоява за яснота относно действията на МВР спрямо онлайн платформи и страници.
Сред поставените въпроси са кои конкретни страници са били обект на искания за премахване, какви нарушения са установени, колко от исканията са изпълнени и какви гаранции съществуват за защита на законното политическо изразяване.






