Изкуственият интелект вече е част от ежедневната работа на милиони служители, но очакваният скок в производителността засега остава ограничен. Според данни на Gallup към май 2026 г. 52% от работещите в САЩ използват AI, докато през 2023 г. делът им е бил едва 21%.

Въпреки бързото навлизане на технологията икономическият ефект все още е скромен. Проучване на Националното бюро за икономически изследвания (NBER), обхванало близо 9000 ръководители и финансови директори в седем държави, показва, че 78% от компаниите вече използват изкуствен интелект.

Според оценките на анкетираните ръководители през последните три години AI е допринесъл с едва 0,2 процентни пункта за годишния ръст на производителността, без да доведе до съществена промяна в заетостта.

Защо технологиите не носят очакваните резултати?

Едно от обясненията е, че компаниите внедряват нови инструменти, без да променят начина, по който организират работата си.

Икономистите правят паралел с навлизането на електричеството в индустрията. Макар електромоторите да започват да заменят парните машини десетилетия по-рано, значителният ръст на производителността в американските фабрики настъпва едва през 20-те години на XX век, когато производствените процеси са преустроени според възможностите на новата технология.

Подобна тенденция се наблюдава и при изкуствения интелект. Компаниите разполагат с модерни системи, но често продължават да изпълняват задачите си по установените модели.

Според съоснователя и главен изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг конкурентното предимство няма да бъде просто притежаването на AI инструменти, а умението те да се използват ефективно.

Преподавателят от Харвард Карим Лакхани също подчертава, че успешното внедряване на изкуствен интелект зависи не само от технологията, но и от организационните промени и подготовката на служителите.

България изостава по използване на AI и дигитални умения

Данните на Евростат за 2025 г. показват, че едва 8,4% от работещите българи използват изкуствен интелект в професионалната си дейност при приблизително 15% средно за Европейския съюз.

Страната остава сред последните в ЕС и по дигитални умения. Основни или по-високи умения притежават 38,3% от населението, което поставя България на предпоследно място пред Румъния.

Предизвикателството не е само национално. Според Световния икономически форум до 2030 г. около 39% от необходимите професионални умения ще се променят, а 59% от работещите ще се нуждаят от допълнително обучение. За 63% от работодателите недостигът на подходящи умения е основна пречка пред трансформацията на бизнеса.

Обучението става ключово за ефективното използване на AI

На този фон все повече образователни организации насочват програмите си към практическото приложение на изкуствения интелект.

Сред тях е SoftUni AI, чийто безплатен курс „AI Basics for Professionals“ започва на 9 ноември. Обучението е предназначено за хора с базови познания, които искат да използват технологията за подготовка на документи, презентации, анализи и автоматизиране на повтарящи се задачи.

Програмата включва работа с ChatGPT, Claude, Gemini и Microsoft Copilot, проверка на генерираната информация, запознаване с европейските правила за AI и създаване на базови персонализирани асистенти.

Основният извод от международните изследвания е, че широкият достъп до изкуствен интелект сам по себе си не гарантира по-висока производителност. Реалните резултати зависят от уменията на служителите и способността на компаниите да променят работните си процеси.