Писане на имейли, програмиране, превод, организиране на пътувания или идея за подарък – все повече ежедневни задачи се поверяват на изкуствения интелект. Това поражда въпроса дали в дългосрочен план всичко това няма да доведе до отслабване на човешките когнитивни способности.

Появата на чатботове с генеративен изкуствен интелект, като например Чат Джи Пи Ти, които могат да създават най-различно съдържание след кратък въпрос и това създадено от тях съдържание да звучи напълно естествено, промени начина, по който хората учат, работят и организират личния си живот.

Няколко скорошни научни публикации, базирани на ограничени извадки, показват, че възлагането на задачи на ИИ може да има отрицателни последици за паметта, вземането на решения и критичното мислене.

През април американско-британско изследване, което все още преминава през процедура на научно рецензиране, установи, че използването на такива инструменти за решаване на аритметични задачи или упражнения по четене с разбиране подобрява непосредствените резултати на участниците. В дългосрочен план обаче представянето им се влошава, а способността им да продължат да решават задачите без помощта на ИИ намалява.

„Тези резултати са особено тревожни, защото постоянството е в основата на придобиването на умения и е един от най-добрите показатели за дългосрочното учене“, пишат авторите на изследването, проведено сред 1222 души.

Хвален заради скоростта, с която обработва информация, изкуственият интелект кара хората да привикнат с това, че могат да получават незабавни отговори, което „ги лишава от възможности за учене“, обяснява пред Франс прес Грейс Лиу – докторант в американския университет „Карнеги Мелън“ и водещ автор на изследването. „Тревожното е, че ИИ не е инструмент, създаден за една конкретна задача, а може да бъде използван за почти всяка интелектуална дейност, изискваща разсъждение“, допълва тя.

За разлика от калкулатора, който може да помогне за решаването на уравнение, но оставя процеса на мислене в ръцете на потребителя.

Изследване на Масачузетския технологичен институт от 2025 г., което стана широко популярно, показа, че студентите, използващи генеративен ИИ за писане на есета, демонстрират по-слабо развито критично мислене.

И други проучвания стигат до подобни изводи, като говорят за явление, наречено „когнитивно делегиране“, а понякога дори и „когнитивно отдръпване“.

„Хората имат силна склонност да пестят енергия“, казва пред Франс прес Йохан Шьовалер, изследовател в Лабораторията по социална и когнитивна психология към Френския национален център за научни изследвания.

„В ежедневието често използваме стратегии, които ни позволяват по-бързо да стигнем до същината на нещата, без непременно да задълбочаваме обработката на информацията, което изисква значителни когнитивни усилия“, обяснява той. Според него генеративният ИИ може допълнително да засили тази тенденция.

„Ако има дейности, които никога не извършвате, мозъкът, който по природа се стреми да пести енергия, няма да поддържа връзки, които вече не се използват“, предупреждава експертът.

За да ограничат подобни последствия и да отговорят на критиките, разработчиците на модели за ИИ въведоха така наречения „сократовски“ режим, предназначен основно за ученици и студенти.

В този режим чатботът не дава директно готов отговор, а предлага насоки и задава въпроси, които стимулират разсъждението. Такива са например  „Обучителният режим“ на Чат Джи Пи Ти на „Оупън Ей Ай“ и функцията „Обучение с напътствия“ на „Джеминай“.

От „Майкрософт“ заявиха пред Франс прес, че в нейния ИИ асистент „Копилот“ са интегрирани предупреждения за възможни грешки, напомняния за проверка на информацията и различни механизми, насърчаващи потребителите да запазят активна и критична роля спрямо генерираните отговори.

„Рискът от прекомерно когнитивно делегиране е реален, особено когато ИИ се използва за автоматизиране на задачи, които същевременно развиват умения“, признава софтуерният гигант, като подчертава необходимостта хората да бъдат обучавани как да използват тези инструменти.

Според учените обаче все още липсват достатъчно големи и дългосрочни изследвания, които да покажат какво е реалното въздействие на тази нова технология върху човешкия мозък.

Дотогава „от нас зависи да използваме изкуствения интелект по интелигентен начин“, дори това да изисква повече усилия, смята Йохан Шьовалер. „Ще се приспособим към тази технологична революция така, както сме се приспособявали към всички предишни революции“, заключава той.