На 16 декември 1775 г. в малкото село Стивънтън, Хампшър, се ражда Джейн Остин – една от най-ярките фигури в английската литература от XVIII век.

Въпреки огромното влияние на творчеството ѝ, личният ѝ живот остава до голяма степен мистерия. Основни източници за живота на писателката са спомените на семейството ѝ и оцелялата кореспонденция със сестра ѝ Касандра.

Остин описва живота на английската средна класа с особен фокус върху преживяванията и емоциите на жените, за които по онова време е било важно да се омъжат за подходящ съпруг. Както отбелязва Лизи Дънфорд, директор на къщата музей на Остин в Чотън:

„Гласът на Остин се фокусира върху житейския опит на дамите, отвеждайки ни в съзнанието и емоциите на героите й. Тя изследва чувства, конфликти, малки неща, но точно онези, които създават и оформят живота ни.“

Първият роман на Остин, „Разум и чувства“, е публикуван през 1811 г., макар основата му да е написана още през 1795 г. под заглавието „Елинор и Мариан“. Следват „Гордост и предразсъдъци“ (1813), който първоначално се е наричал „Първи впечатления“ и който Остин нарича „любимото си дете“, „Менсфийлд парк“ (1814) и „Ема“ (1815), посветен на британския принц регент.

Посмъртно излизат „Абатството Нортангър“ и „Доводите на разума“ (1818), както и други творби като „Лейди Сюзан“ и незавършеният „Сандитън“.

Романите ѝ многократно са адаптирани за кино, телевизия и театър, а „Гордост и предразсъдъци“ остава сред най-четените книги на английски език, продадена в милиони екземпляри. Популярността на Остин продължава повече от два века, като нейният глас продължава да резонира сред съвременните читатели:

„Няма развлечение като четенето“ – думите на героинята ѝ мис Каролин Бенгли са отпечатани дори на банкнота от 10 британски лири през 2017 г.

Джейн е втората дъщеря в голямо семейство, с шест братя и сестра Касандра, с която остава най-близка през целия си живот. Въпреки че е била на крачка от брак – през 1802 г. тя отказва предложение от Харис Биг-Уитър – Остин остава неомъжена, отдавайки се на литературата и семейството си.

След смъртта на бащата семейството се премества в Чотън, където Остин продължава творческата си работа и където се намира днес къщата музей Джейн Остин.

Джейн Остин съчетава в творчеството си фин хумор, наблюдателност и дълбочина:

„Въображението на една дама е много бързо; само за миг то скача от възхищение на любов, от любов към жертвоготовност.“

Любовта към книгите за нея е неизмерима:

„Декларирам, че няма по-голямо удоволствие от четенето! Мога да се отегча от всеки и всичко, но не и от книга.“

С усет към човешките слабости и радости Остин отразява реализма на живота, като същевременно го облагородява с мъдрост и остроумие:

„Приятелството със сигурност е най-добрият балсам за мъката от разочароващата любов.“

„Ядосаните хора не винаги са мъдри.“

През 1817 г. Остин и сестра ѝ се местят в Уинчестър по здравословни причини, но Джейн остава там едва два месеца. На 18 юли 1817 г., на 41 години, тя умира. Касандра Остин унищожава голяма част от писмата на сестра си, затова личният живот на писателката остава мистериозен.

След смъртта ѝ са публикувани посмъртно още две нейни книги, а брат ѝ Хенри подготвя биография, разкриваща авторството на Джейн Остин.