Един от последните филми на прочутия италиански режисьор Джузепе Торнаторе „Correspondence“ разказва историята на любовниците Олга Куриленко и Джеръми Айрънс, които комуникират главно чрез Skype и текстови съобщения. Това е третият англоезичен филм на италианския режисьор, чиято класика „Ново кино „Парадизо“ е отличена с „Оскар“. Предишните филми на английски език на Торнаторе са „Легендата за пианиста“ от 1998 г. и „Най-добрата оферта“ (2013 г.)

Романсът в дигиталната ера „Correspondence“ бележи поредното сътрудничество между Торнаторе и легендарния композитор Енио Мориконе.

В интервюто режисьорът разказва за предизвикателствата на това да правиш филми на английски език, удоволствието да работиш с Мориконе, както и за плановете на Торнаторе да заснеме документален филм за маестрото, който спечели награда „Златен глобус“ за музиката към „Омразната осморка“ на Куентин Тарантино.

- Какво Ви накара да направите филм за любовта в дигиталната ера?

- Това е идея, която за първи път ми дойде преди много години. Тогава обаче мисълта за любовници, които комуникират чрез технологията, изглеждаше като научна фантастика. Дигиталната еволюция превърна моята интуиция в нещо напълно реалистична. Така че осъзнах, че е време.

- Това е Вашият трети англоезичен филм. Това е много различен процес, нали?

- Обичам да правя филми на английски език, но винаги съм правил филмите, които искам да направя – никога не съм бил режисьор под наем. Много по-сложно е да се създаде филм на италиански и след това да бъде преведен на английски. Това е безспирен процес, който може да бъде завършен само на снимачната площадка, понякога и работейки със самите актьори, които търсят най-подходящите думи. От друга страна има истории, които те освобождават от ограниченията на езика.

- Разбира се, това също така отваря и по-голям пазар за Вас.

- Да, разбира се, не мога да го отрека. Ако бяхме направили „Най-добрата оферта“ на италиански, мисля, че пак щеше да е добър филм, но едва ли щеше да има същия международен успех. Така че в днешно време, ако притежаваш хубава история, е добра идея да направиш филма си на английски език.

- Работите с Енио Мориконе от цели 25 години. Този път беше ли по-различно?

- Всъщност да. Използвахме обичайния метод, като той започна работа още с първата чернова на сценария. Беше дълъг процес, но този път бе въпрос на намиране на решения за звученето, което бе доста необичайно за него.Така че може би бе по-трудно, но много интересно. Експериментирахме, за да намерим някои електронни звуци. Още в началото разбрахме, че електронното звучене е ключово за този филм. Така че има много от него, като то е комбинирано с по-традиционна оркестърна музика. Още в началото поисках от него не толкова пищен и по-прост саундтрак.

- Разговаряли ли сте с Мориконе, след като той спечели „Златен глобус“?

- Да, обадих се на Енио, за да го поздравя. Той бе много щастлив. Следях ухажването на Тарантино към Мориконе, който преди заради различни причини бе принуден да отговаря с „не“. Дори този път бе готов да му откаже заради моя филм. Мисля, че изиграх роля в това той да приеме, защото след три отказа наистина щеше да е жалко. Енио свърши прекрасна работа и се радвам много, че той получи тази награда. Идеята, че 87-годишен човек все пак прави всичко това – концерти, работата с режисьор (Торнаторе), който го тормози да прави различен вид музика и правенето на филм с американски режисьор (Тарантино), който го е ухажвал толкова дълго, това ми дава енергия. Когато имам труден момент през деня, си мисля за Енио и след това вече се чувствам по-добре.

- Чух, че правите документален филм за Мориконе, озаглавен „The Glance of Music“. Можете ли да ми разкажете за него?

- Да, започнах да го снимам миналата година. Правя го покрай останалите ми ангажименти. Миналата година заснех много дълго интервю с него, по време на което той разказа почти всичко относно личния си живот. Също така направих и други интервюта и сега работим върху събирането на още материали. Във филма ще има и други елементи, които ще заснемем по-нататък. Но всичко това ще отнеме време. Не мисля, че ще е готов поне още няколко години.