У нас, Мирчев и Пеевски за малко да се сбият в парламента, щото Пеевски казал, че Мирчев се „навеждал“ пред него. Не знам за Мирчев, но ПП-ДБ определено бяха наведени по време на сглобката, хайде да не ми се правят на големи борци срещу Пеевски, особено пък Асен Василев. Парламентът е дъно, и Поколението Z правилно протестира. Еманацията на дъното са 26-е секунди на Павела Митова, самата тя от Поколението Z.

Също у нас, ако Бойко има акъл, трябва вече да мисли за план Б. Останалите от коалицията нямат, затова не ги и споменавам, иначе досега да са напуснали правителството. Правителството няма да се спаси, улицата помириса оставка и няма да отстъпи. Важното вече е да мислим какво идва след това и как да не позволим мафията отново да превземе протеста, защото обикновено след всеки протест Пеевски излиза по-силен. Хайде този път да помислим как да е различно.

Също у нас, новите 2 блока на АЕЦ Козлодуй от Уестингхаус ще струват над 30 млрд. долара, вика Касчиев при Люба Кулезич, а той разбира. А щяхме да продадем двата блока на Белене за 600 млн. евро на Украйна, помните ли? Както вика един приятел, не стига че проектите ни са корумпирани, ами са и тъпи.

В Брюксел, нови усложнения около репарационния заем за Украйна, след като други държави от ЕС отказаха да приемат искането на белгийския премиер де Вевер за пълно споделяне на риска. Те се опасяват, че техните публични финанси могат да бъдат изложени на опасност, ако чуждестранни съдилища отсъдят срещу тях след края на войната. Този аргумент всъщност подсилва позицията на де Вевер, тъй като Белгия е още по-рискова в подобен сценарий. По тази причина и Европейската централна банка отказва да обезпечи такъв заем, което на практика оставя данъкоплатците като първи и последни кредитори. Според немския вестник Handelsblatt, де Вевер предлага междинен заем за една година, който да не бъде обезпечен с руски активи. Това е стратегически ход, който би отложил въпроса с година и би обезсмислил цялата схема. Ако ЕС вземе замразените руски активи и финансира Украйна с тях, Русия ще ни осъди и всички държави-членки ще плащаме от бюджетите си, а това са цели 140 млрд. евро.

В САЩ, правителството дава сигнали за нова роля в НАТО. Финансовият министър Скот Бесент заяви, че ако Русия навлезе в територия на НАТО, САЩ няма да изпратят войски, а само оръжия за европейците. От друга страна, Путин обяви, че е готов да воюва срещу Европа. ЕС е в стратегически капан – опитите на европейски лидери за ласкателска дипломация към САЩ са вредни за европейските интереси.

Отново в Брюксел, ЕС постигна споразумение за пълна забрана на руския газ до края на 2027. Вносът на руски втечнен газ трябва да приключи до края на 2026, а на газ по тръбопроводи – до 30 септември 2027 г., с възможно удължаване до ноември при недостиг в газохранилищата. Делът на Русия в европейския газов внос падна от 40% през 2021 г. до 11% през 2024 г., а в обем – от 150 млрд. куб. метра до 52 млрд. куб.м. за същия период. САЩ замести руския газ, като увеличи своя капацитет за износ на втечнен газ. ЕС също разширява своите LNG терминали и вече има капацитет за внос от 250 млрд. куб. м, увеличен със 70 млрд. куб. м. между 2022–2024. Плановете предвиждат допълнителни 60 млрд. куб. м. до 2030. Забраната на руски газ е в полза на САЩ, Тръмп открито подкрепя увеличение на американския износ, а без руски газ САЩ биха покривали 70% от европейския внос между 2026–2029.

Във Франция, френският бюджет няма да мине в Националното събрание. Правителството е близо до споразумение със социалистите, но това е неприемливо за център-дясната коалиция. Едуар Филип и неговата партия Horizons предупредиха, че няма да подкрепят бюджета в сегашния му вид. Те са против замразяването на пенсионната реформа, високия дефицит и увеличението на социалния данък върху инвестиционните доходи. Дори партията „Републиканците“ изразява съмнения.

Поддръжниците на бюджета са макронистите, социалистите и част от независимите – общо 218 гласа. Срещу него стоят Националният сбор, Левицата и комунистите – 227 гласа. В такава ситуация единственият начин бюджетът да се приеме е чрез член 49.3 от Конституцията– правителството да го наложи без гласуване. Това би дестабилизирало политическата сцена, би ударило социалистите и би засилило настояването за разпускане на парламента.

В Нидерландия, политическият живот е хронично фрагментиран и изисква сложни коалиции. Сега се прилага нов подход: две центристки партии -социал-либералната D66 и християндемократическата CDA - съставиха основна програма от 17 страници, която служи като база за бъдеща широка коалиция. D66 направи отстъпки по политиката за азотните емисии, като прие срок 2035 вместо 2030. Има и по-строга миграционна политика. В жилищната политика обаче документът се доближава повече до вижданията на D66. Има риск процесът да бъде дълъг, предишните преговори продължиха между 6 и 9 месеца. Реалните варианти са две: голяма коалиция без крайнодясната PVV на Герт Вилдерс, или нестабилно дясно правителство със 75 от 150 места.

В Германия, Федерацията на германската индустрия (BDI) представи най-песимистичната си оценка досега. Президентът ѝ Петер Лайбингер заяви, че германската индустриална икономика е в свободно падане. Докато в останалата част на ЕС цикличната криза е преминала, в Германия ситуацията е „мрачна и без край в обозримо бъдеще“ – най-тежката криза от основаването на Федералната република. Според доклада най-големите проблеми са ниската заетост и недостигът на поръчки в химическата промишленост, машиностроенето и стоманодобива – основни двигатели на германската икономика. Германия е в структурен упадък, защото губи олигополни предимства. Китай конкурира германските компании дори в секторите за висококачествени продукти. Глобалната търговия става по-несигурна, а веригите за доставки – по-нестабилни.

В Русия, петчасовата среща между Путин и Уиткоф и Джаред Къшнър не доведе до напредък. Според помощника на Путин, Юрий Ушаков, страните дори не са обсъждали точка по точка предложението за мир. Путин не показва желание за прекратяване на войната. Обсъдени са 28-точковия план на Тръмп и още четири допълнителни документа, но не точка по точка. Най-чувствителният въпрос остава териториалният - признаването на анексираните украински региони. Путин намеква за готовност да разшири ударите по украинските пристанища и кораби, влизащи в украински води. Вниманието сега е насочено към очакваните американски санкции.

Също в Русия, Путин заяви, че икономическият ръст на Русия през 2025 ще бъде между 0.5 и 1 процент, в съответствие с прогнозите на централната банка. Инфлацията според него ще бъде под 6 процента. Той подчертава рекордно ниската безработица от 2.2 процента. Путин обаче звучи все по-откъснат от макроикономическите теми и концентриран върху военната сфера.

В Украйна, според проучване на Info-Sapiens все повече украинци са склонни да приемат временно отстъпване на окупираните от Русия територии, макар мнозинството да остава против. Делът на гражданите, които виждат подобни отстъпки като напълно неприемливи, спада до 40.2% (от 76.2% през 2023 г.). Около половината биха излезли на протести срещу компромиси, докато останалите не биха участвали. Само 2% подкрепят юридическо признаване на окупираните райони като руски. Против отказване от влизане в НАТО са 41.1%, а против отказ от влизане в ЕС- 51%.

Също в Украйна, Ирландия предоставя 125 млн. евро помощ, от които 100 млн. за нелетална военна помощ и 25 млн. за енергетиката. Швеция обяви пакет от 100 млн. евро. Италия одобрява нов пакет военна помощ, без да разкрива обемите. Германия предоставя 170 млн. евро подкрепа за енергетиката на Украйна. ЕС обаче не е одобрил очакваните 120 млрд. евро помощ за 2026, а Белгия блокира предложен заем от 140 млрд. евро, базиран на замразените руски активи. В резултат, украинският парламент не успя да приеме бюджета заради неяснотите около външната помощ.

В Босна, синдикатите настояват за минимална заплата от 1200 конвертируеми маркr, т.е. 1200 лв., за работници с базово образование до 1600 марки за служители с висше образование. Работодателите остро възразяват. Само преди година, през декември 2024, властите увеличиха минималната заплата от 619 на 1000 марки, рязко повишение, което доведе до по-високи разходи за бизнеса. А с наближаващите избори през 2026 г. политическите сили може да бъдат изкушени да наложат ново увеличение, което да засили инфлационния натиск.

В Чехия, първият вицепрезидент на движението ANO, Карел Хавличек, който се завръща като министър на промишлеността, коментира, че премахването на т.нар. "надбавка за възобновяеми енергийни източници" може да стане факт само две седмици след като бъде взето официално решение от новото правителство. Хавличек подкрепи изчисленията на енергийния регулатор, според които премахването на тази такса ще намали ценовото бреме върху домакинствата и бизнеса с приблизително 17,1 милиарда крони през 2026.

В Казахстан, развива се напрегната ситуация около италианската компания Maire Tecnimont, след като руски съд я задължи да изплати над два милиарда евро на руската корпорация "ЕвроХим Северозапад 2". Според съдебното решение Maire е нарушила договорните условия по проект за изграждане на химически завод в Ленинградска област. Строителството започва още през 2020 г., но е засегнато от сериозни забавяния, а по-късно италианската компания опитва да договори промяна в цената. След началото на войната в Украйна компанията решава да се изтегли от проекта. Сумата на глобата надвишава значително собствения капитал на Maire, който е под 700 милиона евро.

Отново в Казахстан, китайски инвеститор може да замести Лукойл в проекта Каламкас–Хазар. Миналата година Лукойл плати 200 милиона долара за 50-процентен дял, но американските санкции срещу компанията и "Роснефт" блокираха процеса по подписване на окончателното инвестиционно решение, което трябваше да стане през декември. Според изпълнителния директор на КазМунайГаз властите очакват въпросът да бъде решен до края на 2025. Това е важно, защото проектът е замислен да увеличава износа на петрол към Китай ипоявата на китайски партньор изглежда напълно логична. Общата стойност на инвестициите е оценена на 6.5 милиарда долара.

В Сърбия, Вучич обяви, че страната не е получила американско разрешение, за да може нефтената рафинерия в Панчево — собственост на "Нафтна индустрија Србије" (НИС) — да продължи работа. Поради това правителството официално е одобрило временното ѝ спиране. Според Вучич рафинерията е трупала загуби от около 370 хиляди евро на ден само заради поддържането на минимално техническо състояние. Вучич изрази разочарование както от САЩ, така и от Русия. Руският инвеститор не желае да продаде дела си в НИС, а американската страна посочва геополитически причини и не издава необходимия лиценз. В същото време правителството в Белград поема риска да осигури финансови транзакции за НИС, така че компанията да може да изплаща заплати и да покрива задължения към доставчиците до края на седмицата. Това обаче е свързано с опасност от вторични санкции, които могат да засегнат сръбската централна банка и търговските банки. Правителството отказва да национализира НИС, но е дало на Русия още 50 дни, считано от 25 ноември, да намери купувач за своя дял. Ако това не стане, държавата ще въведе собствена администрация. НИС е ключова компания за страната — с над 13 000 служители и доминираща позиция на пазара.

В братска Македония, бившият министър на здравеопазването Беким Сали ще стане първи вицепремиер и ще замени Орхан Муртезани като министър на европейските въпроси. Бившият говорител на правителството Мухамед Ходжа ще поеме Министерството на околната среда. Ходжа ще замени бившия първи вицепремиер Изет Мексити, който наскоро беше избран за кмет на община Чаир в Скопие. Муртезани ще стане посланик на Северна Македония в ЕС в Брюксел.

Мицкоски добави, че поредното разместване на кабинета, както и промените в държавните институции, може да се проведат следващата пролет след конгреса на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ.

В Литва, литовската министър-председателка обявява, че ще се срещне със специалния пратеник на САЩ за Беларус Джон Коул. Тя не разкрива подробности, но посочва, че Литва ще търси сътрудничество със САЩ за допълнителни санкции. Вилнюс се надява и на помощ от ЕС за евакуиране на камионите, блокирани на беларуска територия. Литва продължава да отказва политически диалог с режима в Минск, който поставя това като условие за освобождаването на камионите. Междувременно темата с балоните на контрабандисти отново ескалира и летище Вилнюс няколко пъти спира работа. Беларус обвини Литва, че е изпратила шпионски дрон, който разпространявал „екстремистки материали“.

В Грузия, грузинският президент Михаил Кавелашвили определи документален филм на BBC, който обвинява властите в използване на газ от Първата световна война срещу протестиращи, като „терористичен акт“. Членове на Асоциацията на младите юристи на Грузия, които участват във филма, са призовани за разпит. Вместо да разкрият използваните химически агенти, властите се опитват да прехвърлят вината върху защитниците на човешките права. Службите разпитват и Константине Чахунашвили, участвал в проучване за ефектите от използваните вещества.

В Румъния, земеделският министър Флорин Барбу предлага автоматичен механизъм за ограничаване на надценките върху основни храни, който да се активира автоматично, когато инфлацията надхвърли 5 процента. Целта е защита срещу резки ценови скокове и осигуряване на достъпност за домакинствата. Механизмът ще обхваща основни хранителни категории като хляб, мляко и месо и ще бъде прозрачен и предвидим. Румъния въведе подобен механизъм през 2023 г., който трябваше да е временен, но беше удължаван многократно и към момента важи до март 2026. Всички държави правят подобни мерки, само нашето правителство спи. А вчера КЗК каза, че някои надценки минавали 100%. Абсолютно убеден съм, че МФ го прави нарочно- иска инфлация, за да си оправи приходите по ДДС.

Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам.