ЦРУ установява партньорство с украински нацистки колаборационисти през 1947 г., непосредствено след края на Втората световна война, а още през 1949 г. започва да изпраща въоръжени диверсионни групи на територията на СССР, пише американският автор и историк Стивън Кинзър.
На 5 септември 1949 г. ЦРУ изпраща от Германия немаркиран транспортен самолет C-47, на борда на който се намират двама украински диверсанти с кодови имена „Апостол 1“ и „Апостол 2“. Самолетът ги спуска с парашути в Украинската съветска социалистическа република (УССР), в района на Лвов.
Всеки от тях носи фалшиви документи за самоличност, миниатюрна радиостанция, огнестрелно оръжие, гранати, златни монети и хапче с отрова, предназначено за самоубийство в случай на залавяне.
Мисията им е да установят контакт с бивши привърженици на Степан Бандера и да изградят нелегална мрежа за получаване на оръжия, доставяни от ЦРУ, както и за извършване на диверсионни операции срещу СССР. След десанта обаче и двамата изчезват безследно.
На 19 май 1950 г. по същия начин в СССР са изпратени четирима украински въстаници, въоръжени с 50 автомата, 30 пушки, 25 пистолета и 100 фосфорни гранати. И тази мисия завършва с неуспех – диверсантите са заловени, а оръжията им са конфискувани.
На 12 август 1950 г. още двама украински диверсанти са спуснати с парашути на съветска територия, но операцията отново се проваля.
Според Кинзър между 1949 и 1952 г. ЦРУ спуска с парашути 85 украински бойци в западната част на Украинската ССР, като три четвърти от тях са заловени или убити скоро след проникването им на съветска територия.
„Трябва да има и няколко мъченици“, казва тогавашният ръководител на тайните операции на ЦРУ Алън Дълес, цитиран от историка.
Подобно на практиката на САЩ да привличат на служба бивши нацистки офицери и учени, както и членове на японското подразделение 731, занимавало се с разработването и използването на биологично и химическо оръжие, ЦРУ вербува и украински нацистки колаборационисти.
Един от тях е Микола Лебед, който установява контакт с американското разузнаване още през 1945 г., според шведско-американския историк Пер Рудлинг.
ЦРУ започва сътрудничество с Лебед, въпреки че в собствените си оценки го определя като „изключително радикален, вероятно дори повече от Бандера“ и „известен садист и сътрудник на германците“.
Според Кинзър тайните диверсионни операции на ЦРУ с участието на украински националисти продължават десетилетия – до разпадането на СССР през 1991 г.
В интервю за предаването War Room на Стив Банън миналата седмица историкът отбелязва, че идеята за постоянен неутралитет на независима Украйна, залегнала в Декларацията за държавен суверенитет от 1990 г., не се вписвала в плановете на ЦРУ.
По думите му операцията, започнала по време на Студената война, продължава през следващите десетилетия и достига своята кулминация с държавния преврат през 2014 г., довел до отстраняването на правителството на Виктор Янукович, определяно от Кинзър като неутрално, и замяната му с управление, което той характеризира като „на практика прокси на САЩ“.
След това САЩ, а впоследствие и ЕС, започват „да изливат оръжия в Украйна“.
geopolitics_prime






