Европейското издание „Политико“ публикува анализ за опита на Хърватия с приемането на еврото и изводите, които България може да направи от него. Основното послание е, че българите трябва да се отърсят от апокалиптичните страхове и да гледат позитивно на прехода към еврозоната.
От присъединяването си към еврозоната Хърватия е преживяла леко увеличение на инфлацията, което се дължи предимно на външни фактори, а не на смяната на валутата. Икономическият растеж на страната е сред най-високите в ЕС, подпомогнат от силния туристически сектор, а безработицата е достигнала най-ниските нива от 1996 г.
Хърватия е получила значителни европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост, като заплатите в страната са се увеличили с около 30% след приемането на еврото.
Турбуленциите при влизането в еврозоната включват висока инфлация, която обаче се обяснява със световни шокове. Хърватските власти са предприели мерки като задължаване на супермаркетите да показват цените и в двете валути преди и след прехода. Все пак, много търговци са повишили цените предварително, което България трябва да има предвид.
Според експертите България е в по-добра позиция от Хърватия по време на нейното присъединяване, което дава възможност за по-добър контрол и санкции срещу нежелани практики.
В заключение, присъединяването към еврозоната носи повече ползи от рисковете. Хърватският опит се възприема като „история на успеха“, като високите такси за превалутиране са елиминирани и кредитният риск спрямо Германия е значително намален. Експертите предупреждават, че за България е важно да планира детайлно и навременно и да разпредели ясно отговорностите между институциите.






