От средновековни монети и „льовендаалери“ до съвременната ни национална валута
От Учредителното събрание до първия закон за монетите
След възстановяването на българската държава през 1879 г. въпросът за националната парична единица става ключов. Второто обикновено Народно събрание приема „Закона за правото на рязане на монети в Княжество България“, утвърден с указ на княз Александър I и обнародван в Държавен вестник на 4 юни 1880 г. Законът предвижда златни, сребърни и медни монети с номинали от 20, 10, 5, 2 и 1 лев, както и стотинки.
Но защо законодателите избират именно името „лев“?
Лъвът върху старите български монети
Историята на лева има своя предистория. Преди падането на България под османска власт при цар Иван Шишман се сече медна емисия монети с изобразен изправен лъв. Макар името на тези монети да не е известно със сигурност, символът на лъва остава в българската памет.
„Льовендаалерите“ и българската традиция
През XVII век на Балканите широко се разпространяват нидерландските „льовендаалери“ (лъвски талери). Те влизат и в българския стопански живот и са познати сред местното население като „асланазлии“ – от турското „аслан“, означаващо „лъв“. Така образът на лъва се свързва трайно с парите.
Влиянието на модерна Европа
XIX век носи нова „монетарна мода“ – лъвът често присъства върху монети в региона. През 1880 г., само година преди отсичането на първия български лев, съседна Румъния също приема за своя валута „лея“ – дума със същия корен и значение.
Въпреки това изборът на валута не е бил безспорен. Съществувала е реална възможност България да приеме френския франк и сантим като официални пари. Доказателство за това са първите пощенски марки от 1879 г., които излизат именно с номинали във франкове и сантими, както и поръчките за пробни монети в Бирмингам.
Първите български монети и бавното доверие
Първата емисия български монети с номинали в левове и стотинки влиза в обращение през 1881 г. Но ще минат повече от десет години, преди да се появят сребърните и златните емисии, както и банкнотите. Дълго време хората продължават да търгуват с турски лири, грошове, френски франкове, австрийски, руски и английски монети.
Едва към края на XIX и началото на XX век търговските банки започват да урегулират монетарното поведение на обществото. България също следва европейския модел на Латинския монетен съюз, където водеща роля има френският франк.
Символика и приемственост
Изборът на „лев“ не е случаен. Той съчетава историческата памет за лъва върху българските монети, влиянието на международната търговия с „льовендаалери“ и стремежа към европейска интеграция. Така левът се превръща в символ не само на парите, но и на новата държавност.
25.2 С
21.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
