От 6 до 9 юни в страните на Европейския съюз ще се проведат избори за 10-ти Европейски парламент. Това ще бъдат първите общоевропейски избори след излизането на Великобритания от ЕС и началото на пълномащабната агресия на руската армия в Украйна.

Вторият фактор привлича особено внимание към предстоящия вот - колко силни са т. нар. „Путинферщеери“ в политическите среди на „Стария свят“, които смятат, че „не трябва да се усложняват отношенията с Русия“. Ще бъдат ли чути тревожни гласове от балтийските страни, Скандинавия и редица централноевропейски страни, които предупреждават, че ако войната в Украйна е успешна, Кремъл няма да спре дотук и, натрупал сили, ще продължи похода си към онези страни, които Москва смята за „историческа зона на влияние“? И накрая, какво ще направят членовете на ЕП, за да помогнат на стотиците хиляди руски и беларуски политически бежанци, които са намерили убежище в страните от ЕС от преследване в родината си?

Кореспондент на руската служба на „Гласът на Америка“ разговаря за това с експерти от редица страни от Европейския съюз.

„Ако хората са заинтересовани от преминаването на политици, които ще насърчават антипутинска програма, участвайте в кампанията на тези кандидати!“

Нещатния съветник в българската делегация на Европейския парламент, експертът от Free Russia Foundation по въпросите на ЕС Петър Танев смята, че все още не е напълно ясно, дали ще се увеличи броят на евродепутатите, които подкрепят руската опозиция в бъдещия състав. Този въпрос може и изобщо да изчезне от дневния ред.

„Тук на първо място ни интересува Комисията по външните работи и нейната подкомисия по правата на човека, както и комисиите, които ще бъдат формирани в бъдеще – комисията по външна намеса и борба с дезинформацията, комисията по сигурността и Защита на Европейския съюз. Също така ще трябва да изчакаме до този момент, за да разберем кои фракции ще бъдат главните докладчици и докладчици в сянка за Русия. Едва след това ще разберем какви възможности има, за да можем да повишим нивото на взаимодействие между руските демократични сили, евродепутатите и еврочиновниците като цяло.“, сподели мислите си г-н Танев в разговор с кореспондент на руската служба на „Гласът на Америка“.

Той припомня още, че гласуването за назначаване на председател на Европейската комисия и за нейния състав ще зависи от баланса на силите в новия състав на Европейския парламент. Това е важно с оглед на факта, че в миналото е имало случаи, когато ЕП е блокирал преминаването на кандидат за поста еврокомисар по определени въпроси.

„Затова след евроизборите ще има разбиране какво ни очаква и за какво трябва да се подготвим. Ето защо, ако хората се интересуват от преминаването на политици, които ще защитават и насърчават дневния ред против Путин, защитавайки руснаци с демократични убеждения, тогава мога да им дам съвет - участвайте в кампанията на тези кандидати! Сега, до 9 юни, е моментът, в който трябва да сме много активни в това“. Това припомня съветникът на свободна практика в българската делегация в Европейския парламент.

„Трудно мога да назова политици, които биха заели позиция за намаляване на помощта за Украйна“

Маргарита Завадская, старши изследовател във Финландския институт за международни отношения, каза на кореспондент на руската служба на „Гласът на Америка“, кои партии във Финландия, която наскоро стана член на Северноатлантическия алианс, могат да бъдат най-успешни по отношение на представителството си в новия Европейски парламент. Позовавайки се на проучвания на общественото мнение, тя отбелязва засилването на дясноцентристкия блок. Така Коалиционната партия (KansallinenKokoomus) запазва позицията си и потенциално може да спечели 2-3 процента на предстоящите избори за Европейски парламент.

„Истинските финландци“ също държат стабилни позиции, имат доста стабилен електорат. Като минимум не го губят, а като максимум имат възможност да спечелят още повече гласове.

„И ако днешният дух на времето е завой надясно, нормализиране на десните политики на ниво ЕС, то тук може да се каже, че Финландия е в тенденцията.“, отбелязва експертът.

Маргарита Завадская посочва, че Финландия, за разлика от много по-големи европейски страни, последователно се придържа към проукраинска позиция.

„Ако кажа, че в страната има консенсус, няма да е преувеличено и трудно мога да назова политици, които биха заели позиция за намаляване на помощта за Украйна и за опити за преговори с Русия, за да разберат руския политически курс . Тук такива разговори са строго цензурирани“, подчертава тя.

И добавя, че според нея, този политически дискурс във Финландия е в много отношения подобен на този в балтийските страни, въпреки че интонационно изглежда малко по-спокоен.

Що се отнася до общите очаквания от новия състав на Европейския парламент, събеседникът на „Гласът на Америка“ се позовава на анализите на нейни колеги, които се занимават с политически въпроси на ниво ЕС. И данните от тези проучвания като цяло предсказват завой на европейската политика надясно.

„Трябва обаче да вземем предвид, че десницата на ниво ЕС е много разделена. И в Европарламента могат да влязат партии, които събират десните, но трудно се разбират помежду си. И ако това разцепление продължава, а ние нямаме основание да смятаме, че това разцепление ще бъде преодоляно, тогава не бих очаквала такъв пълен завой надясно. Нещо повече, бенефициентът на предстоящите избори ще бъде най-голямата европейска „Народна партия“, а дясноцентристкият блок най-вероятно ще засили позициите си.“, завършва коментара си Маргарита Завадская.

„Консервативните популисти набират сила, но нямат шанс да доминират в Европа“

Томаш Павлушко, изследовател от Университета в Ополе и Института Собиески във Варшава смята, че двете най-големи партии – „Право и справедливост“ и „Гражданска платформа“ – имат най-големи шансове за успех на изборите за Европейски парламент в Полша. Заедно със съюзниците, изборите могат да доведат до повече от две трети от гласовете и местата в Европейския парламент.

„Резултатът на „Гражданска платформа“е ключов, тъй като ще повлияе на политиката на водещата политическа група в Европейския парламент – „Народната партия.“, отбеляза полският експерт.

Томаш Павлушко също подчертава, че всички партии в Полша са проукраински и подкрепят разширяването на полските въоръжени сили, тъй като смятат политиката на Русия за агресивна. „Изключение прави консервативната Конфедерация, която може да разчита само на 2-3 места“, казва събеседникът на „Гласът на Америка“.

Говорейки за възможните контури на новия състав на Европейския парламент и дали се очакват промени в отношенията с Русия и Украйна, Томаш Павлушко предполага, че либералите и християндемократите ще запазят мнозинство в Европейския парламент, докато социалдемократите ще имат по-слаба позиция.

„Консервативните популисти набират сила, но нямат шанс да доминират в Европа през това десетилетие. През следващите години Европа ще разработи проект за отбранителен съюз, но той ще има индустриално, а не военно измерение. Вероятно върховният представител ще привлече подкрепата на комисаря по отбраната, който ще отговаря за Европейската агенция по отбрана и изпълнението на стратегията EDIS (Европейска отбранителна индустриална стратегия), която се разработва под патронажа на Франция. А тя стана вторият по големина износител на оръжие в света, изпреварвайки Русия. Европа ще подкрепи военните усилия на Украйна, като произвежда боеприпаси и обучава войници.“, не се съмнява Томаш Павлушко, изследовател от Университета в Ополе и Института Собиески във Варшава.

Източник: golosameriki.com // Превод: Opposition