Опасността от поява на нови инфекциозни заболявания, свързани с микроорганизми, „събудени“ от топящите се ледове, все по-често тревожи учените.

Ново изследване на екип от Румънска академия насочва вниманието към бактериален щам, изолиран от ледената пещера Скаришоара в Карпатите. Микроорганизмът е престоял в ледена среда приблизително 5000 години.

Става дума за щама Psychrobacter SC65A.3 – психрофилна бактерия, приспособена към живот при ниски температури.

След внимателно извличане от древния лед пробите са тествани срещу 10 широко използвани антибиотика, включително медикаменти, прилагани при лечение на туберкулоза, колит и инфекции на пикочните пътища. Резултатите показват изразена устойчивост към всички изследвани препарати.

Генетичен „арсенал“ от хиляди години

Ръководителят на проучването д-р Кристина Пуркареа съобщава, че при геномния анализ са открити над 100 гена, свързани с антибиотична резистентност. Откритието поставя въпроса за произхода на подобни защитни механизми.

Специалистите напомнят, че антибиотичната резистентност не е изцяло продукт на съвременната медицина. Гените за устойчивост съществуват естествено в микробния свят от милиони години като част от еволюционната „надпревара“ между бактерии и гъбички, произвеждащи антимикробни вещества.

По-големият риск: прехвърляне на гени

Според учените опасността не се крие толкова в самия щам, колкото в потенциалния хоризонтален трансфер на гени. При топенето на ледниците древни микроорганизми могат да бъдат освободени в околната среда, а гените им за резистентност – да се предадат на съвременни патогенни бактерии.

Това би задълбочило глобалната криза с антибиотичната резистентност, която Световна здравна организация определя като една от водещите заплахи за общественото здраве. По световни оценки устойчивите на лечение инфекции причиняват над един милион директни смъртни случая годишно.

Подобни сигнали и от други региони

Сходни научни предупреждения идват и от Арктика и Сибир, където изследвания на пермафрост вече са документирали жизнеспособни вируси и бактерии на десетки хиляди години.

През 2016 г. в северна Русия беше регистрирано огнище на антракс, свързано с размразяване на заразени животински останки, запазени в замръзналата почва. Случаят показа, че освобождаването на древни патогени не е само хипотетична възможност.

Учените подчертават, че не всяка древна бактерия представлява непосредствена пандемична заплаха. Повечето психрофилни организми трудно биха оцелели при температурата на човешкото тяло. Въпреки това техният генетичен „резервоар“ може да повлияе на бъдещата еволюция на съвременните микроорганизми.

Климатичните промени като здравен фактор

Контекстът на глобалното затопляне прави подобни открития още по-значими. С ускоряването на топенето на ледници и пермафрост се увеличава вероятността древни микроорганизми да бъдат освободени в околната среда.

В този смисъл изследването от Румъния се вписва в по-широката научна рамка, която разглежда климатичните промени не само като екологично, но и като потенциално епидемиологично предизвикателство.

Експертите призовават за систематичен мониторинг на микробното разнообразие в ледени среди и за включване на микробиологичните данни в стратегиите за глобална здравна сигурност.

Разбирането на древните механизми на антибиотична устойчивост може да се окаже ключово и за разработването на нови терапевтични подходи в епоха, в която ефективността на съществуващите антибиотици постепенно намалява.