Зимата на 2026/2027 г. може да донесе по-малко сняг от обичайното в голяма част от Европа, включително на Балканите. Това показва октомврийската актуализация на сезонните прогнози, анализирани от Severe Weather Europe. Шест метеорологични модела очертават сходна тенденция, но специалистите предупреждават, че все още е твърде рано да се говори за топла и безснежна зима в България.
Според анализа най-съществени отрицателни отклонения от обичайните количества сняг се очакват в части от Западна, Централна и Южна Европа. Прогнозите за Балканския полуостров също са ревизирани към по-малко снеговалежи в сравнение със септемврийските изчисления.
Това обаче не изключва възможността за обилни снеговалежи и сериозни застудявания през отделни периоди от зимата, прогнозира meteobalkans.com.
Сред основните фактори, разглеждани в сезонните прогнози, е развитието на силен Ел Ниньо в Тихия океан.
Явлението е свързано с повишаване на температурата на океанските води в централната и източната екваториална част на Тихия океан. То оказва влияние върху атмосферната циркулация и може да променя пътищата на циклоните и разпределението на валежите.
В Северна Америка силният Ел Ниньо често създава условия за повече валежи в южните райони, докато в части от северните области зимата може да бъде по-мека.
За Европа влиянието му е по-непряко. Времето на континента зависи и от атмосферната циркулация над Атлантическия океан, полярния вихър и движението на циклоните.
Затова дори силен Ел Ниньо не означава автоматично, че България ще има мека зима.
Един от сигналите в сезонните модели е за по-малко снеговалежи през декември в голяма част от Европа.
През втората половина на зимата обаче картината може да се промени. За февруари някои модели показват по-благоприятни условия за снеговалежи в източните и североизточните райони на континента.
На Балканите решаващо значение ще има преминаването на средиземноморски циклони и наличието на достатъчно студен въздух.
При подходяща комбинация от тези фактори са възможни интензивни снеговалежи дори в рамките на иначе по-топъл сезон.
Ако обаче преобладава преносът на топъл въздух от запад и югозапад, валежите в ниските части на България по-често ще бъдат от дъжд.
Сезонните изчисления не позволяват надеждна прогноза за снежната покривка в отделните български зимни курорти.
Условията в Банско, Боровец и Пампорово ще зависят от надморската височина, температурите и конкретните снеговалежи.
Дори при по-малко сняг в регионален мащаб високите части на Рила, Пирин и Родопите могат да получат значителни количества при отделни зимни обстановки.
За зимния туризъм от значение ще бъдат и температурите, които определят възможностите за изкуствено заснежаване.
Друг важен фактор за предстоящата зима е състоянието на полярния вихър.
При неговото отслабване или нарушаване понякога се създават условия за нахлуване на студен арктичен въздух към Европа.
Това обаче не означава непременно застудяване в България. За да достигнат студените въздушни маси до Балканите, е необходимо подходящо разположение на атмосферните области с високо и ниско налягане.
Именно подобни процеси могат съществено да променят сезонните очаквания.
На този етап няма основание да се твърди, че зимата на 2026/2027 г. ще бъде безснежна.
Шестте сезонни модела, разгледани от Severe Weather Europe, показват вероятност за снеговалежи под климатичната норма в голяма част от Европа. Това е обща тенденция за тримесечния период декември–февруари, а не прогноза за конкретни дни или населени места.
Следващите актуализации на моделите ще покажат дали сигналът за по-малко сняг се запазва.
За България решаващи ще бъдат конкретните атмосферни условия през зимните месеци. Дори при сезон с по-малко снеговалежи остават напълно възможни периоди на силен студ, снежни бури и образуване на значителна снежна покривка.






