ТАСС събра всички основни известни факти за този международен терористичен акт и неговото разследване.

История на Северен поток

През 90-те години на миналия век руският газов гигант Газпром започна да проучва варианти за изграждане на експортен газопровод през Балтийско море до Централна Европа, който да заобиколи Украйна, Беларус, Полша и други източноевропейски и балтийски страни.

През 2000 г. Европейската комисия одобри предварителен проект на тръбопровода, като му даде статут на трансевропейска мрежа. Предназначена да осигури непрекъснато енергоснабдяване за Европа.

Газопроводът "Северен поток" е построен през 2010-2012 г. Проектът е реализиран от международен консорциум, който включва Газпром, германските корпорации Wintershall Holding и E.ON Infrastruktur, холандската компания Gasunie и френската компания Engie. Той свързва руския бряг близо до Виборг (Ленинградска област) с германския бряг в град Лубмин (североизточна част на страната). От Германия газът е транспортиран до Дания, Холандия, Белгия, Франция и други страни.

Проектният капацитет на газопровода е 55 милиарда кубически метра газ годишно; всеки низ има капацитет от 27,5 милиарда кубически метра. През 2021 г. Северен поток достави59,2 милиарда кубически метра газ за ЕС (натоварване: 107%). Което беше повторение на рекордната цифра, отбелязана през 2020 г. Общо Северен поток представляваше 32% отцелия обем експортни доставки на Газпром в страни извън ОНД.

След завършване на строителството на Северен поток неговите акционери започнаха преговори за изграждането на втория му етап - Северен поток 2. За разлика от първия газопровод, Газпром беше единственият заинтересован участник. Като инвеститориостанаха европейски енергийни компании, осигуряващи половината от средствата за финансиране на проекта - 4,75 млрд. евро.

Като цяло „Северен поток 2“ повтори маршрута на „Северен поток“, но началната му точка не беше във Виборг. А по-скоро в руското пристанище Уст-Луга на южния бряг на Финския залив, също в Ленинградска област.

Строителството на "Северен поток 2" започна през 2018 г., но беше прекъснато поради санкции, наложени на проекта от администрацията на Тръмп. Газопроводът беше изградендо декември 2021 г. Въпреки че започна впръскването на технически газ в тръбопровода. Германските регулатори така и не дадоха разрешение за пускането му в експлоатация.

Подкопаване

В нощта на 26 септември 2022 г. от на земната платформа на Nord Stream 2 AG беше регистриран спад на налягането на една от двете линии на Северен поток 2. Уведомени са бреговата охрана на Германия, Дания, Швеция, Финландия и Русия. Пресслужбата на тръбопроводния оператор уточни, че инцидентът е станал в изключителната икономическа зона на Дания. Югоизточно от остров Борнхолм. По-късно същия ден налягането падна и надвете нишки на Северен поток 1. Датската енергийна агенция съобщи, че голямо количество газ е навлязло в морето. Междувременно шведски сеизмолози съобщиха, че са регистрирали две експлозии на 26 септември по трасетата на тръбопровода. 

На 28 септември руската Генерална прокуратура образува дело за акт на международен тероризъм. В същия ден в Германия се предположи, че тръбите могат да станат окончателно неизползваеми поради експлозиите.

На 30 септември руският президент Владимир Путин заяви, че експлозията е акт на саботаж, насочен към унищожаване на общоевропейската енергийна инфраструктура.

В средата на октомври европейски медии публикуваха подводни снимки на авариралия газопровод. Месец след експлозиите специалисти от Газпром и Северен поток бяха допуснати да огледат местопроизшествието. Фактът, че е извършен саботаж, беше потвърден от шведските разузнавателни служби на 18 ноември. На мястото на експлозиите бяха открити следи от експлозиви.

На 8 февруари американският разследващ журналист Сиймор Херш публикува статия, в която се твърди, цитирайки анонимни източници, че водолази от ВМС на САЩ са заложили взривни устройства под газопроводите Северен поток 1 и 2 под прикритието на учението BALTOPS през юни 2022 г. и че След това норвежците активираха бомбите тримесеца по-късно. Според журналиста решението за провеждане на операцията е взетолично от президента на САЩ Джо Байдън след деветмесечни дискусии със съветниците по националната сигурност на Белия дом. Пресслужбата на Европейската комисия нарече заключенията от разследването на Херш "спекулации" и отказа да ги коментира. Джон Кърби, координатор за стратегически комуникации в Съвета за национална сигурност на Белия дом (NSC),

На 16 февруари руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков заяви, че Москва не се съмнява в отговорността на САЩ за експлозиите в "Северен поток".

На 21 февруари по искане на Русия в Съвета за сигурност на ООН се проведе среща потемата за разрушаването на газопровода. В резултат на това обаче не бяха приети никакви решения.

На 1-2 март на среща на външните министри на страните от Г-20 в Индия руската и китайската страна се опитаха да включат параграф за експлозиите в „Северен поток“ в заключителната декларация, но тази инициатива беше отхвърлена от западните страни.

На 7 март The New York Times съобщи, позовавайки се на американски служители, че определена "проукраинска група", която е действала без знанието на американските власти, може да е извършила саботажа на газопроводите. Германското издание Zeit излезе със статия, че германските следователи са идентифицирали кораба, използван от диверсантите. Фирмата, която го е наела, се твърди, че е на украински граждани и е регистрирана в Полша.

На 8 март „Таймс“ [от Лондон] съобщи, че европейските разузнавателни агенции са запознати с името на „частен спонсор“ на саботажа. Макар че самоличността му не се разкрива от службите за сигурност, той е описан като богат украинец, за когото се твърди, че няма връзки с президента Володимир Зеленски и неговото правителство.

На 27 март 2023 г. Съветът за сигурност на ООН не подкрепи инициираната от Русия и Китай резолюция за международно разследване на саботажа по „Северни потоци“. Тридържави гласуваха в подкрепа (Русия, Китай и Бразилия), никой не гласува против резолюцията и 12 се въздържаха. Документът не събра деветте гласа, необходими заприемане.

Към 25 септември 2023 г. германските, датските и шведските власти все още не са публикували никакви официални резултати от разследванията на бомбените атентати на газопроводите. Не са започнали и преговорите за възстановяване на "Северен поток".