В отговор Израел отзова посланиците си за консултации, а шефът на външното министерство на страната заяви решимостта на еврейската държава да не отстъпва „пред лицето на тези, които подкопават нейния суверенитет и заплашват нейната сигурност“.

Палестинското ръководство похвали приноса на Ирландия, Испания и Норвегия "в подкрепа на правото на палестинския народ на самоопределение в собствената си земя". Решението за признаване  беше приветствано от палестинското движение Хамас. Ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел по-рано  обяви  признаването на палестинската независимост от няколко членки на съюза до края на май. 

Статута на Палестина в страни и организации

Към днешна дата палестинската държавност е призната от над 140 страни-членки на ООН, а палестински посолства и постоянни мисии работят в 95 страни. Сред европейските държави независимостта на Палестина преди това беше призната от България, Унгария, Кипър, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Чехия и Швеция.

Палестина също е член на Организацията за ислямско сътрудничество от 1969 г., член на Арабската лига от 1976 г., член на ЮНЕСКО през 2011 г., член на Международния наказателен съд от 2015 г., член на Организацията за забрана на Chemical Weapons от 2018 г. Също така има статут на партньор в укрепването на демокрацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 2011 г. и статут на наблюдател в ООН от 2012 г. 

Признаване в СССР и Руската федерация

Постоянната мисия на Организацията за освобождение на Палестина е открита в Москва през 1976 г. От 1981 г. организацията има дипломатически статут в СССР. СССР официално призна палестинската държава на 18 ноември 1988 г.

След създаването на Палестинската национална администрация през 1994 г. към Палестинската национална администрация е създадено руско представителство. Тя беше базирана в Газа от 1995 до 2004 г., преди да се премести в Рамала на Западния бряг. Руските президенти са посещавали ПНА четири пъти: Владимир Путин през 2005, 2012 и 2020 г., Дмитрий Медведев през 2011 г.

Кратка история на държавността

На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция 181 за прекратяване на британския мандат за Палестина. Същият документ предвижда създаването на две независими държави на тези територии - еврейска и арабска. Същевременно те се запазва специалният международен статут на Йерусалим.

През януари 1964 г. е създадена Организацията за освобождение на Палестина, която пет години по-късно е оглавена от Ясер Арафат, който по-късно става първият палестински лидер. Неговият пост беше поет от Махмуд Абас след смъртта на Арафат през ноември 2004 г.

На 15 ноември 1988 г. на извънредна сесия на Палестинския национален съвет в Алжир е провъзгласено създаването на палестинска държава.

На 6 януари 2013 г. Махмуд Абас нареди да се въведе името „Държава Палестина“ вместо „Палестинска национална власт“ във всички официални документи. А ръководителят на националната администрация да се нарича „Президент на Държавата Палестина“.

Символи на палестинската държава

Като временна конституция в очакване на признаването на палестинската държавност, Основният закон на Палестинската национална власт влезе в сила през май 2002 г.

15 ноември 1988 г. се счита за национален празник в страната - Денят на провъзгласяването на държавата Палестина.

Палестина обаче няма собствена валута.

Източник: tass.ru

Превод и редакция: Mediamall