В началото на прехода и до около 2010 г. БСП е била водеща политическа сила, чиито конгресни решения са се очаквали с интерес не само заради изборите, но и заради политиките. Днес тази роля е изгубена. Това заяви зам.-председателят на БСП и член на Изпълнителното бюро в оставка Калоян Паргов в предаването „Метроном“ по Радио ФОКУС.
По думите му една от най-големите драми за симпатизантите е драматичното свиване на членската маса. В началото на прехода, при трансформацията от БКП в БСП, партията е имала около 1 милион членове. Днес те са десетки пъти по-малко.
Паргов подчерта, че това е резултат от дългогодишен процес, в който партията постепенно е загубила ролята си на активен политически субект.
Той коментира и участието на БСП в непопулярни управленски формати, определяйки вътрешните оценки като противоречиви. Според него е абсурдно едновременно да се дава положителна оценка за министрите на партията и да се определя управлението като лошо.
„Няма как да си добър в нещо, което оценяваш като лошо“, каза Паргов и определи ситуацията като „леко шизофренна“.
Зам.-председателят изрази сериозни опасения, че предстоящият Конгрес на БСП може да задълбочи кризата, вместо да я реши. По думите му партията все повече се превръща в „зрителска и коментаторска“, а не в действаща сила, като проблемите се усложняват и от остаряването на членския състав.
Той постави под въпрос и тезата, че смяната на лидера автоматично води до възстановяване на доверието. Оставката на Корнелия Нинова, по думите му, е довела до едва около 30 хиляди допълнителни гласа и не е променила съществено изборния резултат – 19 депутати.
Паргов припомни, че БСП окончателно губи присъствието си във властта след управлението на тройната коалиция и изборната загуба срещу Бойко Борисов. Това се случва въпреки постиженията на кабинета на Сергей Станишев, включително в икономиката и членството на България в ЕС.
Според Паргов, ако Конгресът реши, че настоящото ръководство не може да продължи, изборът на нов председател крие риск той да оглави разделена и обидена партия.
„От конгресите винаги се излиза с белези и рани“, предупреди той и изрази надежда делегатите да проявят разум, независимо от решенията, които предстои да бъдат взети.






