Кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота ще бъдат проверявани дали имената им фигурират в материалите по случаите „Осемте джуджета“, „Мартин Божанов – Нотариуса“ и „Красимир Георгиев – Красьо Черния“. Правната комисия на Народното събрание реши да поиска и подробна информация за професионалното и дисциплинарното минало на претендентите.
Решението предвижда от ВСС да бъде изискана проверка дали някой от кандидатите присъства по някакъв начин в материалите, събрани по трите случая.
Ако бъде установено, че име на кандидат фигурира в тях, комисията ще поиска документите, които се отнасят конкретно до него.
Самото присъствие на име в материали по проверка или разследване обаче не означава автоматично съпричастност към нарушение или престъпление.
Ще проверяват кариери и дисциплинарни наказания
Правната комисия ще поиска от съдийската и прокурорската колегия на ВСС кадровите досиета на кандидатите, които са настоящи или бивши магистрати.
Информацията трябва да включва данни за назначенията, повишенията и командированията им, атестациите и евентуалните дисциплинарни наказания. От Инспектората към ВСС ще бъдат изискани и резултатите от извършвани проверки.
За кандидатите от академичните среди ще се търсят професионалните им досиета от съответните университети, включително информация за кариерното им развитие и евентуални дисциплинарни санкции.
Адвокатските колегии също трябва да предоставят данни за дисциплинарни наказания на кандидатите, които упражняват адвокатска професия.
Спор и за използването на СРС
Част от дебата беше посветена на предложението да се поиска информация дали спрямо някой от кандидатите са били използвани специални разузнавателни средства.
Стою Стоев от „Продължаваме промяната“ обясни, че целта е процедурата да даде гаранции, че бъдещите членове на ВСС нямат зависимости и могат да устояват на натиск. Според предложението информацията трябва да бъде поискана от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Петър Петров от „Възраждане“ постави въпроса и за евентуално унищожавана информация, събрана чрез СРС.
Срещу част от предложенията се обяви Иван Вачев от „Прогресивна България“. Според него, ако за отделните кандидати бъде получен различен обем информация, може да възникне въпрос дали всички са поставени при равни условия. Той оспори и компетентността на комисията да изисква информация от Бюрото за СРС.
„СРС не може автоматично да означава негативна оценка“
Председателят на правната комисия Янка Тянкова също предупреди срещу автоматични заключения за кандидатите единствено въз основа на факта, че спрямо тях евентуално са използвани специални разузнавателни средства.
По думите ѝ наличието или липсата на СРС само по себе си не може да бъде основание даден кандидат да не заеме длъжността.
„Фактът, че са прилагани СРС, не може да е автоматично основание за негативна оценка на кандидат“, подчерта Тянкова.
Надежда Йорданова от „Демократична България“ посочи, че целта на проверката за трите случая е парламентът да получи конкретната информация само ако бъде открита връзка с някой от кандидатите, вместо комисията да бъде затрупана с целия обем материали.
Източник: БТА
Още новини четете в категория
Новини
21.2 С
23.9 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Снимка: Булфото 
