Санкциите на САЩ, обявени от президента Доналд Тръмп на 22 октомври, засегнаха директно руските енергийни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“, които заедно осигуряват над 70% от износа на руски суров петрол. По думите на капитан I ранг в оставка Васил Данов, това е удар по най-същественото перо в руския бюджет — приходите от петрол.
„Само тези мерки няма да накарат Путин да седне на масата за преговори, но в комбинация с други могат да имат ефект“, коментира той.
Военният експерт припомни, че планираната среща между Тръмп и Путин в Будапеща е била отменена, като така е пропаднал шансът за диалог. „Непредсказуемият президент Тръмп всеки ден ни залага нови идеологически и емоционални мини“, каза Данов, намеквайки за трудността да се прогнозира следващият му ход.
Паралелно с американските мерки, Европейският съюз одобри нов пакет от санкции, включващ забрана за внос на руски втечнен природен газ и ограничения срещу 117 кораба от т.нар. руски „сенчест флот“. Според Данов това е „силен сигнал“, че НАТО и ЕС действат координирано.
Експертът подчерта, че европейските държави имат мощен инструмент за натиск – възможността Дания да затвори достъпа на руските танкери до Балтийско море.
„Тези кораби често нямат редовни документи и не отговарят на морските стандарти. Дания може законно да ги задържи и така да блокира руския износ“, заяви той.
След въвеждането на санкциите китайските държавни петролни компании временно спряха покупките на руски петрол, а цените на суровината скочиха с над два долара за барел. Руският външен министър отвърна, че Москва е развила „силен имунитет срещу западните санкции“, но експертите предупреждават, че натискът тепърва ще се засилва.






