Евентуалното облагане на свръхпечалбата трябва да бъде предшествано от анализ кой реално ще понесе икономическата тежест на данъка. Това заяви Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ, в предаването „Лице в лице“ по bTV.
Коментарът му идва на фона на предложенията за облагане на банки, телекоми, търговски вериги, застрахователни дружества и компании за бързи кредити. Каримански определи идеите като тема, която трябва да бъде подкрепена с конкретни анализи и оценки.
„Необходимо е задължително да се направи оценка в крайна сметка къде и към кого се прехвърля икономическата тежест на данъка“, заяви той.
По думите му при банките трябва да се изследва дали данъчната тежест няма да се прехвърли по цялата верига на дейността им. Това включва капитала, разпределението на печалбата, реинвестициите и изплащането на дивиденти.
Каримански посочи, че при подобна оценка трябва да се отчетат възвръщаемостта на активите и възвръщаемостта на капитала на отделните банки. Според него не е достатъчно да се сравняват само размерите на печалбите, ако базовият период е бил необичайно слаб.
Като пример той посочи пандемията през 2020–2021 г. По думите му, ако за база се изберат години с извънредно ниски или изкривени стойности, последващите резултати могат да изглеждат като свръхпечалба, без това непременно да показва реалния ефект от мярката.
Примерът с Италия
Каримански направи паралел с Италия, където според него подобен подход е бил свързан с нетния лихвен марж, а не с класически данък върху свръхпечалбата. Той обясни, че става дума за разликата между приходите от кредитите и разходите за лихви по депозитите.
По думите му в Италия е обсъждано облагане на частта от маржа над определен праг. Първоначалното предложение впоследствие е било променено, така че банките, които капитализират печалбата си, да могат да укрепят капитала си.
„В същото време за фиска резултатът е почти приблизително равен на нула“, заяви Каримански.
Според него този подход е позволил на италианските банки да запазят по-висока капиталова устойчивост и да продължат да кредитират икономиката.
Коментар за фискалния резерв
Каримански заяви, че фискалният резерв е сравнително стабилен и се намира на високи стойности спрямо минали години. По последни официални данни на Министерството на финансите към 30 юни 2026 г. той е 6,88 млрд. евро.
По думите на Каримански дефицитът за 2026 г. няма да достигне размера, заложен в държавния бюджет, а ще бъде по-нисък.
Още новини четете в категория
Новини
17.7 С
16.1 С
15.9 С
18.9 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
