Карлос Насар признава, че тежкото му детство е оставило дълбоки белези. Разривът между родителите му го е принудил да порасне преждевременно и да изгради защитни реакции: „Истинският Карлос се роди в неразбирателство… Поисках да спестя болка.“
Отношенията с баща му дълго са носели гняв, докато прошката не е дошла едва след три години. Единствената му безусловна опора остава майка му, за която говори с изключително уважение.
Насар беше категоричен: най-тежкият удар идва със смъртта на треньора му Илиян Илиев, който още от детските му години е вярвал, че той ще стане световен шампион. „Бях последният човек, с когото говори… Ужасна болка.“
Тежката контузия преди Олимпиадата в Париж също е белязала кариерата му. Лекарите са му давали девет месеца без да може да ходи, а той се възстановява по чудо само за два.
Интервюто придоби острота, когато Насар коментира отношенията си с Българската федерация по вдигане на тежести. Според него вместо стабилност е получил „само неприятности“, а договорите са били пълни с „хиляди глоби“.
Той призна, че решението дали да остане в България е пряко свързано с думите и поведението на Стефан Ботев.
Въпреки предложения за около два милиона долара годишно, Насар е категоричен: „Аз съм българин. Няма да слушам друг химн.“
Шампионът разкри и детайли от личния си живот – връзката с волейболистката Александра Костадинова, която оценява заради „саможертвите, които прави“.
Той гледа уверено към следващата Олимпиада, движен от амбицията да прави „неща, които не са правени“.
А на въпроса дали силните мъже плачат, Карлос Насар отговори честно: „Случвало ми се е.“






