При Цицелков всичко е ясно, той няма какво още да бъде коментиран - очевидно въпросното лице е напълно скопено от всякакъв тип социална чувствителност и срам, а не стига това, ами е и тъп като гъз, както казват в района на Петрохан.

Самият Гюров пък, разбира се, също е интригуващ персонаж, тъй като именно той е режисьор на целия този розов спортен късометражен филм с исторически мотиви. Човекът е голфър все пак - пада си по дупки. Антични и други.

И като стана дума за дупки, на този фон Надето Нейнски изглежда като Нефертити - излъчва пластмасов хлад, макар и вече да е леко съсухрена след последното си участие в продължението на Мумията - Истанбул. Представям си го тук и другаря Иван Костов в ролята на фараона Ехнатон - умен и някак си небрежно мургав. Абе, не й е лесно на Надето в ролята на хипотенуза между Манхатън и Малашевци. Между другото, хич не е случайно, че Сергей Игнатов също е част от този кабинет. Човекът е египтолог, все пак.

Трайчо Трайков също е един болезнено запомнящ се образ. Той е като бумеранг - ти го хвърляш, а той се връща! Малко е объркан, разбира се, ама то пък кой ли не е объркан в този кабинет. Не знам дали помните, че преди време Трайчо Тока искаше да сменя името на бул. “Граф Игнатиев”, вместо да вземе да смени своето. За мен човекът явно има сериозни лични проблеми. Предимно с името си. И то още от детството. Яд го е, че не са го кръстили Тихомир, например. Да не говорим, че Трайчо е и много талантлив писател. Многократно съм чел неговите пъстри очерци за борбата му с трамваите и котешката улична престъпност в София. Този очилат плажен гларус блести като мъниста сред шумната посредственост и цветова моногамия на останалите си колеги.

Разбира се, над всички изброени дотук, като един Альоша стърчи не друг, а лицето Иван Христанов. По-самовлюбен селтак от този трудно някой би могъл да намери. Христанов е някакъв ПП-ДБ хибрид между най-доброто от романтичната андроидна същност на Киро, неповторимата олигофренска харизма на Венко Сабрутев, решимостта на леля Асена и мачовското излъчване на желязната Лена Бориславова. Робот, който е в постоянно нарушение на Третия закон на роботиката, макар и чисто технологично самият той да е на нивото на евтин тостер.

Христанов, by the way е много сериозен случай, който ослепява със своята тенденциозност, наглост и брутално нарушаване на закона. Този тип, който навремето е изкарвал милиони от бързи кредити, а според осведомени с делата му дори е ползвал и мутри за събиране на своите лоши вземания, днес се прави на борец с мафия, докато реално с абсолютно нищо не се различава от нея. Вчера този мега наглец най-безпардонно назначи свой близък авер от Плевен за шеф на БАБХ, като дори не счете за нужно да обясни на публиката това свое тежко безобразие. Нещо повече! Ако Гюров действително държи на някаква законност, то тогава той моментално трябва още днес да освободи Христанов от поста министър на земеделието. Въпросното лице е в тежък конфликт на интереси, най-малкото защото е лидер на партия “Единение” и се готви да участва с нея в следващите избори. Как въобще е възможно подобно нахалство? Как въобще е възможно да превърнеш МЗХ в свой предизборен щаб, докато ти си служебен министър и никой да не ти държи сметка затова? Последното е изключително сериозно, по-сериозно дори от факта, че малоумникът Гюров назначи за министър, отговарящ за изборите, наркоман, който има официална забрана да наблюдава избори.

Ама, така е. Като назначаваш дъното на общество за лидер на това общество, е нормално кастингът да плаши зрителите. Наркоман, тъпак, египетска мумия и напълно луд - това е кабинетът “Гюров”. Добави към всичко това и задкулисието, назначило въпросните ненормалници, и тогава разбираш какво и защо се е случило в Петрохан.

Жалка история.

Отваряш сутрин очи, а отсреща - квадратната глава на Христанов. Човек се чуди - да повърне ли или да се отдаде на провинциален НПО будизъм?

Васил Петев